Дълбок сондаж Паралелен текст 2

Дълбок сондаж - Паралелен текст 2 - Редакция - към 24. 01. 2015


(Някои варианти на текстовете /редакции към различни периоди/ са били помествани през минали години в сайта и са се запазили в неговия архив. Извадени бяха от архива вместо да остават като скрити архивни файлове. В Архиви са някои текстове към различните периоди сред многобройни варианти и редакции. Към момента "Дълбок сондаж" не е завършен. Последната редакция е в Папка 2018 г.)


Специално Паралелните текстове 1 и 2 са текстове по темата, които не са включени или интегрирани във варианта с главите в редакцията от 2018 г. и са част от базата данни за използване.


Дълбок сондаж - Паралелен текст в сянка 2 - Редакция - към 24. 01. 2015



1.

Драги читателю, време e вече отново да се появя в тази история и да ви разкажа как започна всичко, но преди това нека ви опиша накратко още някои подробности, обусловили развитието на събитията в този времеви сегмент от невероятния свят на нашето бъдеще, по-точно - в пространствено-времевия сегмент, в който се проявява със своята материална и духовна същност светът на Джейсън-Андрей.
 
Ще е уместно тук да ви осведомя най-напред за някои научни и технически детайли във връзка с мнемографията - всичко това точно така, както аз съм го разбрал от самия Андрей-Джейсън. Кога и как съм го узнал ли? Ако трябва да съм конкретен, в интерес на задоволяване още сега на вашето любопитство - след установяването на моя контакт с него при пътешествията ми през лабиринтите и порталите на Вътрешната сфера.

Когато за пръв път, на сравнително зряла вече възраст, се гмурнах с акваланг под вода, ми казаха, че първите три метра ще са най-неприятни при усвояване на умението за изравняване на налягането и преодоляване на болката в ушите. Следващите десет щели да бъдат вече по-леки. Май така се оказа. Когато това стана, отдавна вече бях започнал с моите гмуркания, плавания и пътешествия през безбрежните океани на Вътрешната сфера. Учудващо е, че толкова се бях забавил с гмуркането под обикновената морска или океанска вода.

Подводното плуване е сложна и рискова дейност, трябва да се съобразявате с редица обстоятелства и постоянно да имате предвид съответните предпазни мерки. Проучването и овладяването на просторите и дълбините на земните морета и океани е голямо предизвикателство. Разбира се, като знаем чудовищната сила на налягането на океанската водна маса, когато споменавам за човешкото подводно плуване нямам предвид големите океански дълбочини, които без съмнение ще бъдат някога изучени и напълно овладени със съответни технически средства. Говоря ви за подводно плуване, което е във възможностите на човешкия организъм със съответния лек подводен апарат, пък ако щете мислете и за подводно потапяне и действие с тежководолазен костюм, а ако искате дори и за подводно плаване със съвременните ни подводници.

И така - подводното плуване на всички възможни дълбочини е детска игра в сравнение с плуването, придвижването, прескачанията, трансформациите, преминаванията през пластовете, коридорите, лабиринтите, порталите и измеренията във Вътрешните сфери. До голяма степен това сравнение мога да си позволя да направя и по отношение на стандартните космически изследвания и пътувания - имам предвид класическите проучвания и преместванията през познатия на всички пространствено-времеви континуум в Слънчевата система, в галактиката ни, а ако щете и в цялата голяма видима и известна ни Вселена. Но мисля, че е рано за сега да ви отвличам вниманието и да затормозявам съзнанието ви с мистериите на пространството и времето. Достатъчно е за момента да осъзнаете и да разберете, че всичко, което се случва в индивидуалните Вътрешни сфери и в голямата всеобхватна Вътрешна сфера е задкулисното изражение и проявление на тези мистерии. Със сигурност за тях ще става дума по-нататък. Това, което сега искам да ви кажа с този ясен за вас пример с подводното плуване, болката в ушите, трите метра и следващите десет под водата е, че ако успеете да преодолеете безпроблемно съдържанието на тази глава на настоящия разказ, много по-лесно ще стигнете до края на цялата историята в тази книга.

Всъщност, мисля си, че ако ви затрудни бихте могли и да я прескочите, когато по-нататък в разказа възникнат неясноти и въпроси, просто да се върнете назад и да потърсите в нея отговори. Да ви призная честно, май и самият аз когато я препрочитам понякога се затруднявам да стигна до края й. Странно и смешно, нали? Самият аз, макар че съм я написал, понякога докато я прочета до края вече съм забравил какво е написано в началото й... Така става понякога с някои текстове, в които съм записал разсъждения и истини за реалността, предадени ми пряко от някой от моите Вътрешни учители – сложни материи, при които не е лесно и не винаги дори е възможно да се следи нишката на мисълта и логиката. Но при тази глава случаят не е такъв, защото написаното тук е в резултат от моето лично пребиваване в света на Андрей и Джейсън. Все пак, ако не успеете да се концентрирате или нямате търпение – не се стеснявайте да я пропуснете за сега. Може би ще дойде моментът, когато ще се върнете...

Подозирам, че отдавна се питате как така знам всички тия неща за света на Андрей-Джейсън, както и за другите реалности и времеви сегменти, за да ви ги предавам и разказвам така уверено, откъде съм ги научил, каква е тяхната достоверност, доколко съм бил свидетел на всичко това, което описвам, въобще имам ли някакво право да твърдя, че всичко, което ви казвам, е истина. Затова направих горните уточнения - по-добре е да не изпадате в преждевременни съмнения и да се наслаждавате на това свидетелство за невероятното многообразие и сложност на реалността, в която съществуваме.

Вярвам, че ще имате необходимото търпение и ще ви бъде интересно. Ще запитате какво общо имам аз, каква е моята връзка с Вътрешната сфера и какво, по дяволите, представлява тя, защото със сигурност от досегашния разказ не ви е станало съвсем ясно. И за това ще дойде време. Но имайте предвид, че отсега нататък за проумяването на някои неща, ще ви е необходима немалка умствена гимнастика. Имам толкова много неща да ви разказвам. Но всичко постепенно, на приемливи порции и по реда си.
 
Да се върнем към мнемографията във времето на Джейсън. След първоначалния бум с масово прилагане на мнемографията и задължителното въвеждане на домашните стационарни устройства, дълго време тази практика изглежда като абсолютна новост, последен връх в развитието на технологиите, граница на възможностите, безвъзвратен прелом и окончателна промяна на начина на живот. Възприятието от участие в мнемофилми е толкова потресаващо и изненадващо като алтернатива и възможност за заместване на реалните преживявания във физическото обкръжение, че никой не очаква някакви скорошни други модернизации. Към този период на никой от управляващите елити, нито пък от широките маси на населението, в домовете на които вече са успели да инсталират мнемоустройствата, и през ум не му минава, че технологично е възможно нещо повече от това, което вече е постигнато и се предлага на пазара от мнемографията. Участието в мнемофилми изглежда вече твърде зашеметяващо, за да помислят за някакви други възможности.


2.

Андрей-Джейсън е свидетел и пряк участник в събитията и всички подробности са надлежно съхранени и лесно достъпни за мен в съответните сектори на Вътрешната му библиотека ... Прелитам през коридорите на нейните лабиринти и информацията в прилежащите сектори се просмуква, влива и интегрира в мен.

Трябва да ви кажа, че когато в един момент от моите странствания сред безпределните простори на универсалната Вътрешната сфера аз се оказах пред портала към техния свят, още преди да го премина и да пресека границата към техния времеви сегмент, Андрей-Джейсън вече беше привлякъл вниманието ми – лутайки се през един от безбройните матрични депозити, аз случайно се оказах редом с Матрицата на Андрей. Непрекъсващата се проекция на индивидуалната му Вътрешна сфера постоянно я допълваше и матрицата му бе в процес на неспиращо развитие, промяна и усъвършенстване. Но за матричните депозити и за тяхното проектиране ще ви разказвам някой друг път. Та тогава преминавайки покрай нея я докоснах и точно тази случайна среща възбуди интереса ми към техния времеви сегмент и предопредели следващата ми посока. Разбира се, нямаше възможност за подробности тогава, но получих общата представа за Андрей-Джейсън и за неговия свят и време. Вероятно заради това, преминавайки границата на техния пространствено-времеви континуум, първото нещо, което ме притегли и засмука, бе индивидуалната Вътрешна сфера на Андрей. Когато вече бях потънал в нея и се сляхме, цялата информация, оформяща неговата същност, огромният масив от информация във Вътрешната му библиотека, натрупван през всеки отделен миг от неговия живот откакто се беше родил, започна да се излива спонтанно към мен, без да е необходимо да избирам и да питам, или той да дава отговор на конкретни въпроси. Както вие сигурно вече разбирате, Матрицата му, с която се бях срещнал там далече извън пределите на неговия свят,  съдържа същата информация, но по принцип матриците се формират заедно със защитни системи и по-пълният контакт и сливане в безпределието на универсалната Вътрешна сфера с Матрици на живи хора, които в момента са в процес на проектиране и развитие, изискват много високо равнище в развитието на уменията. Изискват и повече усилия и време, макар че за универсалната Вътрешна сфера понятието време използвам само в преносен смисъл, за да може вие донякъде да ме разберете. Дали аз притежавам такива умения – това сега не е толкова важно. От контакта ми с Матрицата му все пак бях извлякъл достатъчно, за да се заинтересувам от техния свят. Но чак когато се срещнах с индивидуалната му Сфера и навлязох в коридорите на Библиотеката му, потекоха реките от подробности, които оформиха в съзнанието ми цялостната картина за техния свят, все едно се бях родил тук и бях живал десетки години в тяхното общество.

Повтарям, трябваше да премина границата и индивидуалните ни Сфери да се докоснат и слеят, за да потекат безпроблемно в съзнанието ми пълноводните реки от факти и знания, натрупвали се в ума на Андрей през целия му живот.

Информацията се изливаше, пропиваше се в моята Вътрешна сфера, но добре знаех, че все пак спонтанно ще получа само отделни частици от Вътрешната му библиотека. Тя нямаше да се копира изцяло при мен, просто никога не ставаше така. Получаването на познания нямаше да е пасивно, а само като резултат от преминаването ми през лабиринтите на неговата Вътрешна библиотека. Преди евентуално да поискам да се материализирам в техния свят, в случай че решах да поостана, щях да придобия знанията от ума на Андрей, щях да източа от Вътрешната му библиотека всичко, което към момента бих сметнал за необходимо. Щях да получавам информацията спонтанно при прелитането ми през коридори, зали и портали. Щеше да ми се явява и като отговор на възникващи в съзнанието ми въпроси. Щеше също така да се прелива в мен и пренася в собствената ми Вътрешна библиотека при евентуалните ми срещи с неговите Вътрешни учители.


3.

Един такъв белобрад Вътрешен учител на Андрей-Джейсън срещнах на ъгъла на едно пентагонално кръстовище на магистрални коридори на Библиотеката му, което имаше и няколко вертикални нива, подовете и таваните му блестяха с матова светлина, а стените излъчваха кристален блясък, бяха изпъстрени със символи и геометрични фигури и отрупани с безкрайни поредици от надписи, знаци и различни изображения.

Когато насочвах вниманието си към конкретен надпис или символ, в съзнанието ми се вливаше познание – всичко, което можете да си представите, изреждането би било непълно и излишно - отделни аспекти от живота, научна теория, поредица факти, съдържанието на книга, научен труд, литературно произведение, които бяха индексирани със съответния надпис... За разлика от океана на елементите в съзнанието, в който хаотично плува натрупаната информация, за Вътрешната библиотека характерното е, че има строга систематизация и подредба... В други случаи се отваряше познатата ми пространствена фуния, която беше готова да ме засмуче и ако не внимавах можех да се окажа в една паралелна реалност, описана в съответната книга, научен труд или всеки друг информационен обект. Разбира се, връщането обратно в библиотеката ставаше безпроблемно и мигновено.

Спрях се на пентагонала, защото исках да си поговоря с белобрадия Учител. Бях видял още няколко в различни части на лабиринта, на по-голямо или по-малко разстояние, седнали до някоя колона, арка или портал, преминаващи покрай святкащите ъгли на коридорите, или подреждащи надписи и символи по стените, но този беше първият, покрай когото преминавах съвсем близо.

Движението в лабиринтите на Вътрешните сфери може да става светкавично на всякакви дистанции, но когато наоколо има Вътрешни учители, прескачанията не са признак на добро възпитание. Приемат се като проява на нелюбезност към Учителите и на тях не се гледа с добро око. Белобрадият бе обърнал поглед към мен и очакваше да се приближа.


4.

- Дал Бог добро, Учителю.

- Да си жив и здрав, синко, и добре дошъл в нашия времеви сегмент.
 
- Вие сте Вътрешен учител на Андрей?

- Точно така, един от тях. Разбирам какво имаш предвид под Вътрешен учител. Така ли ги наричате във вашия свят.

- Моите почитания. Така аз ги наричам. От моя свят май само аз за сега съм стигнал до тук. Не ми е известно за други.

- Разбирам. Виждам, че отскоро си тук и се опитваш да се ориентираш. 

- Всъщност, аз отдавна пътувам из универсалната Вътрешна сфера, а с вашата, т.е. с Вътрешната сфера на Андрей, се срещнах и слях наистина току-що, ако времето в случая означава нещо.

- Вътрешни сфери? Разбирам какво имаш предвид. За тези реалности ние с Андрей използваме други понятия. Но това са подробности, наименованията нямат значение, когато същността е една и съща. А аз веднага разбирам за кои същности ти мислиш.

- Да, Учителю, зная, че ти ме разбираш без излишни думи и дори без да е необходимо да отправям към теб конкретни мисли, и от това аз изпитвам голяма радост и спокойствие.
 
- Така е, можеш да си спокоен. Както винаги и тук си в безопасност. Още щом се докосна до нас видяхме, че не ти е за първи път, не съм първият, с когото се срещаш. И ти отдавна си разбрал, че принципът навсякъде във всички времеви сегменти е един и същ.

- Да, така става винаги и сега е същото – щом като вече моето съзнание и съзнанието на Андрей са слети, а ти си част от него, негово проявление и един от неговите пазителите, един от наставниците в неговото съзнание. Така е ставало винаги при всички досегашни срещи с моите или с чужди Вътрешни учители.

- Добре, добре, спести си мислите и думите, които може би са ти се явявали при всяка твоя предишна подобна среща. Но... пазител и наставник като понятия повече се приближават в нашето разбиране, отколкото вътрешен учител.

- Извини ме, Учителю, че с тези излишни думи неволно проявих спонтанно безсмислена гордост от моя опит и познания. Просто една асоциативна верига, която не прекъснах.

- Не е гордост, синко, не се безпокой, по-скоро това е твоя радост. Така... Добре... Колко смяташ да поостанеш? Виждам, че още не си приел материалната си форма за нашия континуум.

- Не правя за сега планове, мога да остана тук докато разбера всичко, което ми е интересно.

- Разбира се, знам, знам. Ти си пътешественик, един от категорията на изключителните, а и времето при теб е спряло. Докато си в тази форма то за теб практически не съществува.
 
- Времето ли? Има ли такова нещо като време?

- Да, да, знам, знам какво имаш предвид. Времето е измислено от хората понятие. Но няма сега да спорим за същината на пространство, време и материя. Някой друг път, ако пак се срещнем. С мен или с някой друг наставник ще обсъждаш нашироко и това, ако желаеш. И все пак, добре знаеш, че ако се материализираш в нашия пространствено-времеви сегмент, ще продължиш биологически да остаряваш.

- Това едва ли има някакво значение.

- Е, и за това си прав. Добре, добре. Е, стига с това. Казваш, че няма време, но докато си обменихме тези мисли и ми се представяш, в света на Андрей изминаха ценни секунди... Макар че, всъщност, ти за никъде не бързаш, няма и защо да бързаш... И въпреки това, тук при нас има една каша, която трябва да се оправя, и ако искаш и ти да участваш в това оправяне...
 
- Каква е кашата, Учителю? Разкажи.

- Какво искаш да ме питаш? Разбирам. Мислиш за мнемографията. Искаш да научиш повече за това, което прави, правил е и ще направи Андрей.

- Да, за Андрей-Джейсън и всичко около тях. Матрицата на Андрей възбуди интереса ми към вашия свят, Андрей ме привлече и докара тук, неговата Сфера е първото, на което попаднах, преминавайки границата на вашия сегмент.

- Ние те посрещаме в нашия свят. След портала преминаваш през неговата Сфера, защото той те води тук.

- Да, и защото това, което тук се изразява в мнемографията, аз видях да се използва и прилага и в едни други светове, в едни други времеви сегменти, в единия случай много по-лошо, ужасно и отвратително, в друг случай много по-добре и смислено, но и двата времеви сегмента са напред от вас по скалата на развитието, в единия случай - много по-напред, а в другия случай – не чак толкова напред. Интересно ми е каква е предисторията, а тя се вижда тук – във вашия сегмент.

- Добре, знам, виждам всичко, отпечатано във така наичаната от теб твоя Вътрешна библиотека. Искаш да знаеш и как започваше всичко, преди да се стигне до сегашната бъркотия.

- Защо бъркотия, Учителю, какво става?
 
- Ще разбереш, ще разбереш, ти току що си пристигнал, опознаваш Андрей и подробности за света ни чрез този преход през коридорите на неговата Вътрешна библиотека, но ти трябва още, още малко продължение в онзи процес, за който казваш, че не е време. Но няма за къде да бързаме. Нали така? В този миг при нас процесите се развиват със скорости по друга скала. Още малко и ще узнаеш всичко. Всеки миг ще видиш самия Андрей и неговото обкръжение, какво прави и къде го водят. Ще видиш и Джейсън, неговите усилия и света, в който се е потопил Андрей и приел същността на Джейсън. Ще видиш и ще разбереш и каква е бъркотията.

- Така. Добре, аз вече немалко узнах и от матрицата и от преминаването ми тук до тази наша среща.
 
- Но искаш все пак да ти разказвам и аз как започваше всичко и как продължи.
 
- Да, моля те, Учителю, разкажи така, както прецениш. Информацията тук е разграничена, подредена и систематизирана. Някои неща трябва аз да свързвам, за да придобият смисъл. Още нямам пълно сливане и пряк контакт с центъра на личната идентификация на Андрей, за да може да говорим и да се идентифицирам с него. Затова, разкажи и ти. И без това, нали времето ни почти е спряло.
 
- За теб времето все още е напълно спряло. А отвън текат секунди, в които се случват различни неща. През тези секунди някъде може да загиват добри хора...

- Тогава побързай, макар че, не съм и помислял, че идвам във вашия свят като някакъв спасител...

- Никой не знае това, ти сам ще разбереш, когато напълно се идентифицираш с Андрей, или когато... ако решиш да придобиеш материализация в нашия континуум. Вече споменахме за това. Предполагам, че вече си го правил и знаеш за какво говоря.

- Да, така е.

- Добре, синко, слушай тогава. И гледай да не ме прекъсваш, защото, както знаеш, макар че при учители от деветдесети клас, какъвто съм аз, прекъсването се разрешава, не е признак на любезно отношение и Учителят може да реши да си отиде.
 
-      Разбира се, че знам, Учителю, за разлика от разговорите с Учители от по-високи нива, когато прекъсванията в някои случаи са дори невъзможни. Но, надявам се, че ти сам ще виждаш възникващите при мен въпроси и съмнения и ще им отговориш. Както прецениш.

-      Разбира се. В нашия разговор, моите мисли и това, което искам да ти кажа се пренасят в съзнанието ти с понятията, които са ти познати и по начина, по който можеш най-добре да разбереш...


5.

- Вероятно от досегашното ти преминаване през това, което наричаш Библиотеката на Андрей вече знаеш, че когато е оповестена новината за частично въвеждане на изнесени терминали със синхронизирани взаимнокомбиниращи се мнемофилми, изненадата сред хората e голяма. За разлика от дотогавашната технология, която в този момент на фона на новината за модернизацията вече изглежда допотопна, в синхронизираните мнемофилми се въвежда едно качествено ново преживяване на споделени от няколко души синхронизирани мнемореалности, като така практически за участниците във филма се създават съвсем автентични алтернативни паралелни общи светове.
 
Сравнително неотдавна във времето е измислена мнемографията и мнемофилмите, и сравнително скоро с тяхното масово прилагане животът е тръгнал в нова и неочаквана посока. Ежедневието на човека е вече толкова различно от преди само броени години, че никой дори и не помисля за толкова скорошни други промени и предизвикателства.

Сега обществата изпитват отново психологически и социален трус. Някои веднага прозират възможните последствия за в бъдеще от това поредно технологично развитие. В средите на сравнително разумно мислещото население от средните класи и касти на работници, производители, интелектуалци, служители и администратори вроденият на човека приключенският и авантюристичен дух и чувствата на любопитство към новите възможности се смесват с безпокойство и опасение, че този нов кръг от технологичната спирала, пряко свързан с човешкия мозък, възприятия и мислене, окончателно отваря портала към неизвестни и непредвидими промени, които в недалечно бъдеще биха могли окончателно и завинаги да заменят малкото останало им от предишния естествен и прост начин на живот.

Ще запиташ дали това е обосновано или са манипулации на някакви опозиционни секти, или пък е израз на прекомерни и изкривени страхове от прогреса и възможностите на технологиите. Все пак, съгласи се, че винаги ефектите, полезността и вредите от технологиите зависят от моментната обществена структура и от това каква е същността на управляващия и администриращ елит, който се е формирал в съответния свят до настоящия момент на неговото развитие. Пряко казано – от морала, добродетелите или деградацията на властниците. Човешкото падение има способността да се самоорганизира като самостоятелно съществуваща и агресивна система и сила в общата среда на едни или други елити и съвкупно да ги завладява, видоизменяйки начина на мислене, мотивацията и философията на отделните индивиди, независимо от това на кое стъпало на общата йерархията се намира всеки един от тях в обособената им схема на власт и доминиране над всички останали. Без значение е в тази схема какво е йерархичното подчинение и зависимост помежду им, всички съвместно се оказват под въздействие на тази самоорганизираща се сила. А прогресът на науката и технологиите винаги може да въздейства и да се прилага с противоположни знаци, в зависимост от душевната същност, интелектуалното и моралното равнище, от желанията и намеренията на съответните елити, които имат властта да се разпореждат с масата от хората, да обсебват техния живот и да си присвояват и да се възползват от тяхната енергия и усилия... Разбирам какво мислиш и съм съгласен с теб, че така изглежда е при всички човешки общества в различните времеви сегменти, поне при обществата, в които индивидите-хора са приблизително от същата физическа и физиологическа категория, която е присъща за моя и за твоя времеви сегменти. За това говорят и твоите странствания. Ти си виждал и по-лошо от това, което е сега при нас, още повече, което, според теб, е напред по скалата на развитие и може да последва и да се случи и в нашия времеви сегмент. За сега при нас до това все още не сме стигнали. Същевременно, доколкото разбрах от теб, ти си видял и един друг по-светъл свят, бил си в един друг времеви сегмент, доста по-напред в скалата на развитието, в който обществото е достигнало етап, в който всичко се развива по съвсем различен хармоничен и балансиран модел. Макар че, както разбрах от контакта ми с теб, и те не са били лишени от проблеми и критични ситуации...

Трудно може да се каже дали в тези смесени чувства преобладават положителната тръпка и радостта от нови възможности за преживявания или тревогата от неизвестните промени в бъдеще и призракът на трайното пропадане в някакви измислени мнемосветове и загуба на реален контрол върху собствения живот. От една страна, на всички е известно, че няма съществена разлика в индивидуалното себеусещането на участника в мнемофилм. Но същевременно сега вече на всички става пределно ясно, че със синхронизацията и споделянето с други хора на една и съща мнемоистория, както и със запазването впоследствие на едни и същи общи спомени, мнемофилмът се превръща в автентична и неразличима алтернатива на реалния им живот. Всички усещат, че се разкрива съвсем нов хоризонт на промени, които завинаги необратимо ще променят живота им. Синхронизацията и взаимното комбиниране откриват пътя към нещо много по-различно от досегашното индивидуално преживяване в различни мнемоистории. Утвърждава се масово осъзнаване, че не само светът вече никога няма да бъде като преди, но от сега нататък много неща драстично ще се променят с напълно непредвидими развития. Никой вече не знае как ще се видоизмени животът на хората, общуването между тях и каква форма ще приеме в недалечно бъдеще човешката цивилизация. Хората разбират също съвсем ясно, че това едва ли е краят на нововъведенията и че занапред ще има много нови изненади. Същевременно, малцина в този момент могат да си представят и да се сетят какви следващи промени могат да последват и в каква посока биха могли да бъдат те. Като първи етап допускат, че може да започне да се масовизира синхронизацията, вероятно с модернизиране на всички задължителни домашни устройства – за ползване в семействата, в компании и приятелски кръгове... Но какво още? Хората нямат представа докъде ще се разпрострат възможностите на технологията и докъде физическите и биологическите закони ще допуснат по-нататъшни развития и промени в мнемографията...


6.

Драги, читателю, като изключа отклонението за пристигането ми в този времеви сегмент и запознаването ми с Андрей, много от нещата, които ви казвам, се отнасят за историята на създаването на мнемографията, за нейното масово въвеждане и развитие, за което ще ви информирам в някоя от следващите глави на тази книга. Поувлякох се преждевременно да ви разказвам за изненадата на хората и за различните етапи и възможности в усъвършенстването на мнемотехнологията.
Както казах, най-напред бих искал да се спра на някои от научните и технически аспекти, за да разберете за какво говорим. Безспорно е драстичното въздействие на мнемографията върху тукашната човешка цивилизация. И едва ли някой може да допусне, че масовото й въвеждане по цял свят е преминало без сътресения и насилие, или че се е случило само за няколко седмици или месеци. Затуй и историята на мнемотехнологията е преди всичко история на политика, икономически интереси, интриги, междудържавни конфликти и напрежение, задкулисни сделки и социални брожения. Както при всяка промяна в световния ред, и когато става въпрос за коренни изменения с глобален мащаб, обхващащи всички съвременни земи и народи, тази история е наситена с твърде много събития, перипетии, сътресения и сблъсъци, че без съмнение заслужава и е предмет на съвсем отделно изучаване и представяне. Много по-малко място във въпросната история заемат аспектите, свързани с научните разработки и инженерните усилия за създаването на съответната технология.
 
Но по тези обществени, политически и социални проблеми от недалечното им минало, доколкото се простират моите придобити от Андрей-Джейсън познания и преките ми наблюдения при престоя ми в техния свят, и доколкото времето и мястото в тази книга ми позволят, и силите ми стигнат в едни толкова сложни материи, ще ви съобщя по-нататък. Сега на това място наистина бих искал да се спра предимно върху някои доста интересни въпроси в чисто технически и функционален аспект, свързани с този невероятен прогрес в човешките комуникации – мнемографията.

Така че нека да се върнем към конкретното в този времеви сегмент и да се потопим отново в съзнанието на Андрей-Джейсън – в океана от елементи във Вътрешната му сфера - и да ви предам някои факти от информацията - прецизно натрупвана и съхранявана, подреждана и запечатвана - до която се докоснах във Вътрешната му библиотека...


7.

От Джейсън се очаква да обяви окончателното завършване на тестовете и да сложи край на експерименталния етап на мнемогривната. Джейсън се разхожда сред кафенетата около остатъците от някогашните руини на Колизеума и Римските форуми и носи мнемогривна на главата си.

Разработката на мнемогривната и практическите тестове преминават без никаква публичност, по-точно в режим на строга държавна тайна. Все още малцина са посветените, които знаят въз основа на конкретни факти, че сега човечеството се приближава към границата на съвсем нова технологична епоха. По-точно казано – от нов по-висок порядък психо-технологична ера. Дали тя ще настъпи бързо, обаче, или нейният ход ще бъде забавен, на първо време ще зависи от различни политически съображения и решения. Настъпва новата ера на тоталното безжично свързване на човешките мозъци без ограничения, на леките подвижни мнемогривни (и може би на още по-миниатюрни портативни устрайства в бъдеще), на синхронизираните мнемосеанси и на обособените по-малки или по-големи, отворени или затворени, явни или тайни мнемообщности, мнемообщества, мнемоизмерения и цели мнемосветове.

Тази нова технологична ера е все още в зародиша си. Но тя носи твърде много предизвикателства и рискове. Ако водещите управници и политици, които съветват президентите на двете конфедерации, успеят да осъзнаят обхвата и мащабите на потенциалните промени и сътресения, може би ще се опитат да блокират до когато им е възможно нововъведенията. Но едва ли тези хора ще са в състояние да осмислят на този етап всичко това, което може да се случи. Когато по-късно процесите бъдат осъзнати в пълния им размер, вече ще бъде късно за спиране и отстъпление.

Пък дори и да бъдат осъзнати от доминиращата политическа и икономическа върхушка потенциалните рискове за начина им на живот, за установения порядък на тяхната власт, както и въобще за съществуващия световен ред и за досегашното социално устройство на цивилизацията, както винаги е ставало в човешката история, независимо от това колко време политиците ще се опитват да задържат развитието или ще пазят в тайна нововъведенията, веднъж открити и практически реализирани, те рано или късно ще стигнат до масово прилагане.
Всъщност, рисковете и опасностите ще им изглеждат прекалено абстрактни и ефимерни, а непосредствените икономическите примамки и очакваните изгоди от модернизациите ще съблазняват акционерите и спонсорите на Корпорацията за кинематография, включително и двамата президенти и техните съветници. Но това ще стане все пак малко по-нататък. Предстои един дълъг процес изпълнен с перипетии.

Новата технология може да има редица приложения във военната сфера и в областта на сигурността. Затова са наложили строга секретност. Джейсън е под постоянна охрана и наблюдение, наложили са му допълнително специален ангажимент за запазване на държавна тайна за всичко, отнасящо се до разработването на гривната и безжичното свързване. За всяка негова стъпка се докладва постоянно на няколко звена и, разбира се, пряко на двамата президенти. Но аз отново неволно се плъзнах към заобикалящите обществено-политически фактори и се отклоних от темата за техническите аспекти и възможности за приложение. Трудно е да се измъкнем от блатото на политическите интриги, на користните лични интереси и властта, дори когато става въпрос за уникални научни и технологични постижения, които са в състояние да преобърнат отношението на човека към заобикалящата го реалност...


8.

Мнемогривната е затъкната под дългата коса на Джейсън. Тя блести на челото му като красиво украшение с инкростирани древни знаци и непознати йероглифи. Тя е деликатна и лека, изпълнява същата функция като стационарните и портативните шлемове, но не е нужно да се свързва с централната мнемотека чрез кабели. Връзката се осъществява безжично в постоянен режим без прекъсване. С мнемогривната винаги си на линия, освен ако сам не пожелаеш пауза и отдих от нейните чудеса. Стотици хиляди филми, виртуални истории, записани сънища и визуализации се съхраняват в паметта на фамилията на Централния компютър и са достъпни за притежателя на мнемогривната в реално време чрез добре организирана мнемотека. Безброй стари традиционни кинофилми, трансформирани от Централния компютър в мнемофилми – има конкретен сектор от фамилията на Централния компютър, ангажиран с тази задача и попълването на мнемотеката продължава без прекъсване – и безброй нови мнемофилми, създавани неуморно от стотиците мнеморежисьори на корпорацията, безброй мнемозаписи на сънища, на визуализации и всякакви истории, предоставяни от доброволци или насила отнемани с протекцията на държавата, когато Корпорацията е преценила, че съответният субект си заслужава такова специално отношение, а пропускането му би било съществена загуба на ценни мнемоматериали.

Мнемогривната с фините наноструктури и свръхчувствителни елементи. Достатъчно широкообхватна и ефективна. И с достатъчно силна батерия. Способна да поддържа връзка по ефира с мнемотеката и да осъществява мигновено достъп до хилядите мнемофилми. Способна да приеме указанията на своя собственик, за да отсее и избере конкретния филм. Сякаш целият архив на мнемотеката, целият глобален мнемоархив, е записан и подреден по рафтове и папки вътре в мнемогривната. Една мисловна команда на Джейсън и той влиза през портала във всяка една пожелана мнемореалност. Достъпът до всички записи е практически мигновен и едновременен. Разбира се, в мнемогривната няма нищо записано. Поне засега. Основните й функции са разчитане, индуциране и свързване.
 
Когато е в работен режим, мнемогривната може да поддържа постоянен контакт с Централния компютър. Както мнемошлемът, мнемогривната може да генерира необходимите полета, за да индуцира в мозъка на своя стопанин съответните възприятия, образи и мисли. Може и да приема – това значи да разчита и да предава към Централния компютър това, което става в мозъка на Джейсън, както и да осигурява обратната връзка, необходима за различните видове синхронизиране.

Съществената и видимата разлика между мнемогривната и мнемошлема е в това, че връзката с Корпорацията и съответно с фамилията на Централния компютър се осъществява безжично по ефира, а размерите на устройството са съвсем различни – мнемогривната е малка, лека, компактна и мобилна.
 
Невидимите разлики, тези, относно които Джейсън за сега не бърза да дава обяснения на когото и да било, като се започне с босовете на Корпорацията, са в множество нови параметри на нейните функции. Те са свързани с програмата, заложена от Джейсън в определени сектори на Централния компютър, чрез която мнемогривната ще функционира. С мнемогривната Джейсън може за пръв път да мнемосърфира. Мнемотеката придобива съвсем друг смисъл и роля. Мнемосърфирането, в допълнение към различните видове синхронизиране, открива съвсем нови възможности.

Като се изключат новите параметри, свързани с програмата, както и формата, обема и начина на свързване с центъра, основните функции, присъщи на самото устройство, при мнемогривната си остават същите както и при мнемошлема. Няма как да е различно, принципите остават непроменени. Сърфирането и синхронизациите са опции, зависещи от настройките в дейността на Централния компютър и по същество не зависят от разликата в размерите, от формата или от електронното съдържание на мнемошлема или на мнемогривната. Допълнителната програма, осигуряваща нови параметри във функциите на мнемогривната,  е разбира се с ограничен достъп, въведена от Джейсън, заедно с неговия екип от най-верни другари и сътрудници, своевременно още преди започването на сегашното тестване на новия формат на устройството и новия безжичен начин на връзка в системата. Джейсън има възможност необезпокояван да проверява сега и новите параметри, без за това да си дават сметка контролиращите го от Корпорацията или от президентските власти. Поне има възможност да тества сърфирането, защото за редица други параметри, свързани с по-високите нива на синхронизиране, е необходимо участието на повече хора и дори на цели общности, а това за сега си остава в бъдещето.

По идея функцията на финалния прототип на мнемогривната няма да включва записване и дълготрайно съхраняване на информация в самото портативно устройство. Но за своите специфични цели Джейсън е прикачил към мнемогривната си връзка за допълнителен елемент с памет. В специалния му кодиран сегмент в Централния компютър всичко, свързано с неговата мнемодейност се записва, както самият Джейсън предвидливо си е уредил, но той знае, че не винаги лесният достъп до този личен негов архив ще му е гарантиран. Независимо от позицията си, Джейсън е под специално стриктно постоянно наблюдение. Ще му се налага, поне на първо време, да заобикаля някои затруднения, когато поиска да има непосредствен достъп до компютърните масиви в Корпорацията, за да има възможност да работи и със специалния си сегмент. В докладите и технологичните схеми Джейсън никъде не е споменавал за възможно свързване на мнемогривната с подвижен миниатюрен записващ чип. Програмите за новите параметри са въвеждани от сътрудниците му на части и никой от тях няма цялостен поглед за крайния резултат, а с формирането на специалния му сегмент Джейсън сам се беше заел в подходящия момент...

Джейсън може да получи достъп, да избере филм и да си го пусне, оставайки колкото пожелае в неговия свят, или да мнемосърфира между отделни филми и визуализации, режисирани измислени истории или спонтанни сънища,  без дори да е  нужно да натиска някакви бутони. Стартирането на менюто на мнемотеката става чрез кодова мислена команда. По същия начин става и включването в съответния филм. Мнемогривната е персонализирана и реагира на мозъчния импулс на своя стопанин. Поради това, тя не би приела командите на друг човек и не би функционирала на друга глава, въпреки че основните принципи, върху които се градят функциите й, дават възможност за универсално действие. За разлика от тази мнемогривна, мнемошлемовете при изнесените терминали могат да се използват от различни хора. А мнемогривната прилича на опасното оръжие, което стреля само от ръцете на своя стопанин.

Мнемотеката е добре организирана за бързо сърфиране и намиране на желан обект - мнемофилм, записани сънища или друга мнемоинформация за съпреживяване, като позволява пряко секторно възприемане „от птичи поглед” – получаваш мигновено знанието за съдържанието на цели сектори, без да е необходимо да фиксираш вниманието си конкретно върху отделни наименования, кодове, заглавия и детайли. Така веднага разбираш дали в този сектор има записи, които в момента те интересуват и искаш да съпреживееш. Сърфирането между секторите също става без затруднения или засечки.

Сякаш човешкият мозък открай време е готов и е чакал някой да измисли подобна система... Или поне мозъкът на Джейсън, защото все още само той експериментира с тези ефекти при новата мнемотехнология, а всичко това не е дадено за досегашните стационарни устройства.
 
Въобще не е така при домашните фиксирани уредби, с които хората вече са свикнали – с тях гражданите, работниците, служащите, чиновниците, простолюдието, управляващите, елитът, въобще населението и неговите господари, имат възможност само да влизат в различни мнемофилми с определена продължителност. При тях всеки филм е обособен и изолиран от другите. Няма кодови или симбиотични портални връзки между различните филми и не може да се прескача между тях. Изнесените терминални връзки, от друга страна, макар да осигуряват синхронизирано комбинирано съвместно участие на повече от един участник, също не са включени към програми за свободно сърфиране, а да не говорим за неконтролирано прескачане през портални връзки между отделните филми и записи в мнемотеката. Всички досегашни устройства за масова употреба влизат в категорията на първото поколение мнемоапарати. Мнемогривната и свързаните с нея нови програми в системата са второ поколение мнемокомплекс, с който се разкриват съвсем нови хоризонти в мнемовселената. Впрочем, за изработването и действието на подобни програми, Джейсън все още не е уведомявал босовете на Корпорацията, а за паралелните и второстепенни научни звена и лаборатории информацията беше „оградена” и все едно не съществуваше. Колкото и да се стараеха да го шпионират, все пак не бяха успели. Дано някой от съратниците му не се изпусне или изкуши да го предаде. Разбира се, тази тайна няма да остане вечно, но поне за сега е необходима, докато Джейсън приключи с още някои свои проверки и уточнявания. Ако сега се намесят по-активно отгоре, за много неща може да му попречат.

Джейсън предполага, че повече или по-малко мозъците на всички хора ще реагират по същия начин като неговия. Независимо, че той е наясно, че притежава редица способности и умения в повече от стандартното, които се проявяват при различни негови практики, Джейсън все пак смята, че човешкият мозък е устроен с универсален запас от качества и способности, дори ако при повечето хора много от тях дремят в латентно състояние. Уверен е, че мнемо-сърфирането ще стане достъпно за всички така, както всички са се научили да се включват по избор в разнообразните филми, предлагани от Корпорацията за кинематография, било от домашните си устройства и мнемо-шлемове, било чрез модерните напоследък портативни шлемове по заведения и увеселителни паркове. Доказателство за наличието на такива присъщи на човешкия мозък способности е и бързината, с която в последно време хората са усвоили контактите чрез съвместно участие в синхронизирани мнемофилми. Там имат възможност да пребивават заедно в една и съща мнемо-среда и да съпреживяват ситуации, усещания и спомени, които по нищо не се различават от възприятията в реалността.

При включването му в мнемофилм, усещането му е като при влизане през портал. В централната мнемотека се съхранява и постоянно се допълва гигантският мнемоархив, а мнемогривната му се включва дистанционно в мнемоархива и прехвърля в мозъка му порции от цялата информация, които той пожелае, така лесно и просто, както някога в предишни години е било, когато са започнали да ползват вече остарелите безжични мобилни телефони и световната мрежа интернет.
Трябва да има териториално покритие за безжичната връзка. Засега такова условие, разбира се, не е създавано. Джейсън тества и използва сглобения от него персонален адаптер с ограничен пространствен диапазон, който осигурява електромагнитната връзка на мнемогривната по ефир с мнемоархива в семейството на Централния компютър. В бъдеще ще се наложи да  изградят ретранслационни модули за глобално покритие, може би дори и междупланетарно... Ако бъде взето такова решение от управниците... Това би могло да определя един от основните аспекти в човешкото битие през следващите столетия, а и въобще... Хората ще мнемо-сърфират. Сега все още са на етапа на пускането на изолирани мнемофилми.

Не толкова мнемо-гривната прехвърля в мозъка на Джейсън порции информация от централната мнемотека, колкото на практика самият Джейсън навлиза в информацията на глобалния мнемоархив, в складираните в мнемотеката филми и чужди сънища, в които става действащо лице. Връзката е двупосочна, а индивидуалното синхронизиране означава, че системата се адаптира постоянно в реално време към реакциите и специфичните мозъчни импулси на стопанина на мнемогривната и е в състояние да съобразява с тях мнемосредата на сеанса. Порталите в мнемотеката отвеждат човек в мнемоситуации, възприятията в които по нищо не се различават от възприемането на реалния физически свят.


9.

Джейсън поглежда навътре в полето на своето съзнание. Отнема му кратък миг да потъне в себе си, още миг да разпознае контурите на собствения му вътрешен лабиринт, в който сега няма намерение да навлиза, да разграничи различните портали и да се насочи към входа към мнемотеката. С редицата повторения досега, откакто тества мнемогривната, той е усвоил точната пътека, по която всеки път преминава формирането на мисловния му фокус. Тези мигове на потъване и насочване, кратки за неговото преминаване през вътрешните пластове на съзнанието му, са още по-незначителни според критериите на външния му свят. Вътрешното му време съвсем не съответства на физическото време отвън. Джейсън няма намерение сега да сърфира в собствената си Вътрешна сфера и умело заобикаля портала към Вътрешната си библиотека. Той прелита директно покрай техните портали и се гмурка в портала към Мнемотеката – глобалния супермнемоархив, разположен в масивите на фамилията на Централния компютър във владенията на Корпорацията за кинематография. Джейсън мислено прелита над секторите в Мнемотеката, сега той на групи ще ги усеща „от птичи поглед” и след това ще избере определен филм, мислено ще го маркира и ще изпрати кодово указание за включване, ще се потопи в портала, водещ в света на филма...

Каква мнемореалност би си избрал за приключение? Космическо пътешествие в бъдещето, преживяване на друга планета или в друго измерение, исторически филм от минали епохи на земята, някоя приятна история на морски бряг?... Не, това не са ли игри за деца? Или за отегчени от сивото си ежедневие работници и чиновници... Или фантазии и желания за хора от миналите десетилетия?


10.

Новото при изнесените терминали е във въвеждането на синхронизираните комбинирани мнемофилми. С нашумяването на тази новост в технологията и нейното ограничено предоставяне за контролирано ползване, възниква мотивация на хората да посещават обществените терминали. При взаимно комбиниран филм двойката или семейството попадат в една и съща ситуация, в която всеки играе своята роля. После всички имат общи спомени. За да се постигне технологично този ефект, докато излъчва в мозъка на човека съответния филм, системата непрекъснато отчита импулсите на неговите асоциативни реакции и нанася в реално време импровизации върху действието във филма. Това става едновременно с всички участници в синхронизирания комбиниран филм, като всички възприемат и запомнят впоследствие трайно еднакво общо действие, една и съща ситуация, еднаква мнемореалност - резултат от комбинацията на всички индивидуални реакции, мисли и пориви на участващите, както и на съответните импровизации на системата. При това, получава се развитие и резултат в действието, каквито е невъзможно да бъдат предвидени предварително. Разбира се, това става с помощта на ресурсите на фамилията на Централния компютър. Новият вариант на филма, като краен резултат от сливането на преживяванията и отражението на индивидуалните характеристики на участвалите в действието, се записва и се влива в електронния океан на паметта на системата. Със запазването впоследствие на ясни и трайни общи спомени, за участвалите във филма преживяването е равносилно на съвместно пребиваване в реална ситуация.


11.

Тази процедура е доста по-сложна, отколкото при домашните устройства, позволяващи само еднопосочно индивидуално преживяване в мнемосреда. Домашните устройства никога не са имали опцията за синхронизиране и взаимнокомбиниране участието на няколко души. Също така, еднопосочното индивидуално преживяване означава, че мнемошлемът само индуцира в мозъка на човека преживяванията, но не приема и не предава паралелно на системата неговите реакции, като във филма не се нанасят съответни импровизации и промени. Няма обратна връзка, реакциите на мнемоучастника си остават в неговия мозък и на водят до промени в сюжета и действието. Филмът си остава без промени независимо от това колко пъти се включва. Мнемоучастникът би преживявал една и съща история всеки път, независимо от евентуалните промени и еволюция в неговите мисли и възприятия в хода на действието. Системата все пак не формира изцяло мозъчните процеси по време на сеанса и участикът запазва паралелно усещането за собствената си идентичност, съответно и различни реакции на случващото се в мнемореалността.

С еднопосочното индивидуално преживяване, освен със случаен свободен избор сред многобройните мнемотрансформирани стари кинофилми, нови мнемофилми, лични сънища, специфични визуализации и други мнемопакети от огромната мнемотека, съставени от професионални мнеморежисьори, записани от доброволци, или автопрограмирани и създадени направо от различни сектори от фамилията на Централния компютър, бихте могли по поръчка, изпратена през дисплея на вашата домашна мнемосистема, да се включвате и във филми, които имат точно определени характеристики по ваше желание – съдържащи предварително заявени типове образи, характери на участващи герои и всякакви конкретни подробности. Но ще получите готов завършен филм от мнемотеката, а сюжетът, действието и филмовите герои ще си остават без промяна при всяко следващо излъчване на този конкретен филм колкото и пъти да си го включвате. Разбира се, търсенето и получаването от системата на мнемосеанс с такъв предварително заявен набор от характеристики си е екстра и се заплаща с повече кредити, в зависимост и от претенциите в заявката. Но както при наличните в мнемокаталога на мнемотеката мнемообекти, така и при получаваните по заявка, за разлика от участието в синхронизирани взаимнокомбинирани филми при еднопосочното индивидуално преживяване, поради посочените по-горе обстоятелства,  героите и действията са в известен смисъл изкуствени, макар и човек да участва пълноценно във филмовата мнемосреда и да възприема ситуацията и героите като напълно реални.

Това би се променило ако персоналните домашни устройства бъдат пренастроени поне за индивидуално синхронизирано преживяване. При такава опция филмът би се модифицирал в зависимост от променящите се реакции на участника и дори един и същ фиксиран мнемотечен филм при всеки следващ мнемосеанс би включвал различни импровизации от системата, независимо от това, че участието пак би останало индивидуално и не би имало синхронизация и комбиниране с други реални хора. Но индивидуално синхронизираното преживяване не е предвидено дори и при изнесените терминали. За сега дори обществените терминали дават възможност за синхронизирани преживявания с включване на импровизации на най-малко двама участници.
 
Често е по-просто да се отчетат определени персонални реакции и да се въведат и съчетаят във филма импровизации при участие на няколко души на основата на една обща сюжетна линия и мнемореалност, отколкото системата постоянно да актуализира действието и сюжета при синхронизирано индивидуално преживяване, когато в много случаи съзнанието на участника е в доста по-голяма степен склонно да се лута, да прави резки завои и промени в предварителната сюжетна матрица, а системата се ангажира в много по-голяма степен и с вътрешносъзнателни и не напълно осъзнати импулси на индивида. При синхронизираното индивидуално участие в мнемофилм, системата трябва в по-голяма степен да разчита и интегрира във филма индивидуалните реакции, произтичащи от спонтанни вътрешни импровизации на участника, генерирани в повечето случаи на тъй нареченото несъзнателно ниво и извличани от вътрешните пластове на съзнанието, отколкото самата система да развива импровизации на основата на съпоставянето на сравнително по-повърхностни реакции на няколко участници във филма както е при взаимнокомбинираните синхронизации. Разбира се и взаимнокомбинираните синхронизации биха могли да включват импровизации на базата на по-сложни реакции и импулси на отделните участници, но мнемофилмът и сеансът ще преминат на друго ниво и ще изискват по-голям ресурс на системата. Действието обаче би могло да се усложни неимоверно и да достигне непредвидими и понякога дори опасни развития, затова се предвижда при необходимост включването на автоматични ограничители от системата и блокиране на някои евентуални импровизации.


12.

При първоначалното инсталиране на устройствата по домовете се цели масовото въвеждане на системата, като се има предвид и неминуемата предстояща промяна на обществените механизми в резултат от въвеждането на мнемографията. В домашни условия могат да бъдат включени и няколко мнемошлема едновременно. Няколко члена на семейството могат едновременно да ползват домашния терминал. Но всяко възприятие си остава изолирано и индивидуално. Всеки си потъва в свой собствен мнемофилм, в своя изолирана мнемосреда. Помежду им няма връзка. Всеки се впуска в собственото приключение.

При изнесените терминали за първи път се предоставя публичен достъп до синхронизацията. Синхронизацията е нововъведение, екстра в масовото ползване на мнемографията. Не че има съществена разлика в принципа на технологията или домашните устройства от първо поколение не могат с известни усилия и разходи да бъдат пренастроени и пригодени за включване във взаимно комбиниращи се синхронизирани филми. В първите години тази опция не е била измислена, а впоследствие не се е стигнало до нейното масовизиране. И без нея ползването на мнемографията е преобърнало обществените порядки и ежедневието на хората. Наистина, масовото пренастройване на всички домашни установки за включване в синхронизирани комбинирани мнемофилми би означавало известно преустройство и увеличаване на капацитета на всяко едно от милионите домашни устройства, както и значително увеличаване на ресурсите на фамилията на Централния компютър. Това би предполагало значителен допълнителен ангажимент и усилия от страна на Корпорацията за кинематография. На този етап това би било затруднително дори за такъв колос като Корпорацията. А членовете на Борда на собствениците не желаят да харчат милиарди за нови екстри за масата на простолюдието след като системата и така функционира и явно ще е достатъчно доходоносна през следващите десетилетия. Пък и от социална гледна точка не е необходимо за сега. И без това все още роботизираните заводи продължават да произвеждат стандартните домашни системи и мнемошлемове, за да задоволят огромната опашка от чакащи, в чиито домове все още мнемографията не е достигнала. Конституциите на двете конфедерации изпревариха техническите възможности на производствените комплекси, когато въведоха изменения, постановяващи задължителното разполагане във всеки дом на мнемосистема, задължението за интегриран абонамент, и правото за ползване на мнемографията и притежаване на личен мнемошлем от всички. Освен това, свързано е и с някои политически съображения, доколкото масовото въвеждане на синхронизираната мнемография и особено евентуалната загуба на контрол върху нейното използване може да има разнообразни приложения и да доведе до дългосрочни непредвидими последствия.


13.

Джейсън си представя един бъдещ свят, в който стотици милиони и милиарди хора разполагат с мнемогривни и свободно сърфират в една безбрежна мнемосреда,  преминават през портали от един мнемофилм в друг, прескачат от един мнемосвят в друг свят, участват в различни мнемообщности, усвояват способността докато изпълняват ежедневните си ангажименти и работни задължения да сърфират в прекрасни измислени мнемовселени, или просто се припичат на слънце на спокоен морски бряг на някой остров, обсипан с палми и плодни дръвчета... Това ще промени света за повечето хора, особено когато реалното ежедневие на мнозинството е изпълнено със сивотата на изнурителен труд, а светът им се е превърнал в една съвкупност от следвоенни развалини, които никой не вижда смисъл да разчиства и възстановява, а скучни нови сградни комплекси се създават на конвейер.


14.

Какво представлява двупосочното синхронизиране в мнемофилм? Със синхронизираните комбинирани мнемофилми се открива една съвсем нова тенденция на прилагането на мнемографията с дългосрочни проекции и последствия. Нова мнемотехнологична епоха.
 
„Следващото нововъведение ще бъде когато шлемът започне да излъчва синхронизирано в мозъка ти не само филма, в който участваш, да индуцира в съзнанието ти не само усещанията и мислите, пряко свързани и произтичащи от действието (в съчетание с импровизациите от системата в отговор на всички твои вторични паралелни мисли и усещания, появяващи се допълнително в резултат на съответното действие), но и едновременно с това мислите и усещанията на партньора ти, с когото заедно участвате в мнемо-филма”, казва си Джейсън.

Като процедура, по-комплексна от двупосочното синхронизиране, двойственото синхронизирано комбинирано възприятие ще бъде една невероятна възможност да се поставиш едновременно и на мястото на другия и да го усетиш отвътре. Колко ли чужди възприятия може да поеме едновременно човешкото съзнание редом и паралелно със собствените си. До каква степен човешкият мозък би бил способен да погледне и почувства света едновременно през възприятията и мислите на няколко други хора, запазвайки напълно активни и собствените си? Но дори и само с един друг човек такава процедура ще има изключителна стойност! Колко пъти си искал да почувстваш изцяло човека, когото обичаш, да се приближиш напълно до неговата душа, да се слееш и да се поставиш на неговото място, дори само за малко да споделите топлината и силата си и да разделите грижите и притесненията си! Очевидно е, че процедурата ще предоставя различни нива на сливане в зависимост от броя на хората, с които правиш контакт и от личния ви капацитет и способности.

В бъдеще системата ще може така да се настрои, че да се синхронизира изключване на собственото „аз” и възприемане на действието единствено през личността, характера и усещанията на партньора. Ще рече, че по време на филма, или принципно при включването ви в каквато и да е мнемосреда, евентуално дори специално създадена с такава цел, ще можете да влезете в съзнанието на другия, а той във вашето, и така дори временно да размените личността си.

Мнемогривната и програмите, които екипът на Джейсън е подготвил за връзка с нея в масивите на Централния компютър формират система от съвсем ново поколение. Способността на системата да поддържа ефективен динамичен контакт с човешкия мозък, да осъществява дистанционна двупосочна връзка на едно или множество човешки съзнания с Централния компютър, да индуцира и разчита, да приема и обратно да предава по ефира, обещава редица нови функции в близко бъдеще – възможност за квазителепатична връзка с друг човек през Централния компютър, възможност също така с известно допълнително модернизиране на наноструктурите в мнемогривната за пряк мнемоконтакт в реално време с всяка друга мнемогривна, без дори връзката да преминава през Централния компютър, възможност мнемогривната в различни степени и дълбочина да разчита и излъчва мислите и чувствата на своя стопанин и едновременно с това да индуцира в съзнанието му мислите и чувствата на човека, с когото той е в мнемоконтакт като така осигурява не просто предаването на елементарни повърхностни идеи и разговори, а осъществява в различна степен контакт между двете съзнания – гранично докосване на двете личности, частично духовно сливане, пълно сливане и дори временна размяна на личностната идентификация – частична временна размяна на личности и пълен духовен обмен, възможност за предоставяне на другия на физическото усещане за съпричастност, състрадание и облекчаване на болка, възможност за презапис на човешкото съзнание и личност и прехвърлянето му на външен носител, възможност за ефективно прехвърляне на личността и собственото „аз”, без прекъсване и подмяна на самосъзнанието, възможност за преодоляване на физическата смърт и съхраняване на човешката личност, интелект и разум в ново тяло, възможност за интелектуален и научен прогрес в опознаването и усвояването на реалността чрез съхраняването на множество ценни интелекти и гениални умове и подобряване на интелектуалната приемственост...

Технологията ще предостави възможности за прехвърлянето на човешкото съзнание, памет, умствени функции, интелект и самосъзнание във външен мъртъв носител. Ще бъде възможно периодично да презаписваме своята личност на сигурен външен носител и така да я съхраняваме във времето. Ще разполагаме със запис на пълен комплекс на личността си от различни моменти на живота си, включително от периодите когато сме били в най-добро състояние. Този запис винаги ще може да бъде интегриран с пренос на личностната идентификация без прекъсване или подмяна на самосъзнанието. Никаква болест или инцидент няма да са фатални. Системата ще е в състояние да интегрира в едно цяло различните записи. Със собствения си генетичен материал ще може да си отгледаме ново тяло и да изберем за него онази възраст, която най-много ни харесва. Ще можем да оставим на съхранение и изчакване както новото си тяло, така и записите на личността си докогато ние самите решим да ги използваме. Ако нещо не ни харесва в тялото ще имаме възможност за генетични модификации, но обикновено хората харесват своите тела от по-младите си години, а системата ще извлича най-доброто от собствения ни генетичен материал.

Ще може предварително да поръчаме на системата пренос на личността в съхраняваното тяло, или ново отглеждане на тяло и прехвърляне на самосъзнанието ни дори в наше отсъствие, в случай на някакъв инцидент или нещастен случай, който изненадващо отнеме живота ни. Ще е нужно обаче в момента на инцидента да носим мнемогривната и да сме свързани чрез нея с Централния компютър, за да е възможно прехвърлянето на личностната идентификация и самосъзнанието ни в новото тяло. В противен случай системата ще създаде само ваше копие, но това вече няма да сте вие и вашето възприятие за собственото ви „аз” ще изчезне при инцидента. Ще изчезнат мислите и чувствата ви и за вас ще настъпи смъртта, независимо от това дали някъде ще се появи ваш двойник, който физически, интелектуално и душевно ще е абсолютно еднакъв с вас.
 
Като цяло – възможност за съвсем други развития на човешкото общество... Но това ще са развития в бъдещето, ако се впишат в политическите игри и схеми, или ако контролът от страна на политическите и бизнесинтереси бъде преодолян или заобиколен...


15.

Джейсън е един от хората, които от самото начало са наясно какви съдбоносни промени може да претърпи животът на хората, когато всички влязат колективно в мнемонета. Джейсън разбира, че в крайна сметка оценката на промените ще зависи от гледната точка – дали ще се възприемат като добро или като лошо.
 
Най-общо казано, теорията и технологията предвиждат разнообразни възможности за пряка връзка на човешкото съзнание с външна мъртва и жива материя, пренос на личността и самосъзнанието, сливане и размяна на личности. Очертават и пътя за изграждане на човешка цивилизация от нов тип, както и за създаването на една паралелна мултивселена от мнемообщности и мнемосветове.

С модернизирането на системата и преминаването към постоянна безжична връзка, тя ще се превърне за всички в един хиперпортал към многобройни мнемо-светове. Мнемонетът, чрез възможностите за колективни синхронизации с най-различни опции и параметри, ще създаде множество алтернативни мнемо-виртуални реалности и измерения, в които хората ще получат безброй допълнителни възможности за разнообразен живот. Ще се разкрие един многоизмерен и многофасетъчен мнемосвят с безчет портали за преминаване между различните мнемореалности и мнемообщности.

Чрез програмите за синхронизирано участие на двама или повече души в едни и същи мнемосеанси, напълно се губи разликата между възприятието за физическата реалност и възприятието за мнемореалността. Както и при сегашното участие в синхронизираните взаимнокомбинирани филми на двама или трима, при наличието на съответен капацитет на електронните масиви на системата, независимо от техния брой, спомените на всички хора, участвали в синхронизираното мнемоизмерение, ще са еднакви - за едни и същи събития, за едни и същи истории, с едни и същи емоции –възприемани от всекиго от неговата лична позиция и гледна точка. В паметта на всекиго остава същото, което би изживял при аналогично приключение съвмество с другите в нормалната физическа реалност.
 
Ще се образуват различни мнемогрупи и дори големи мнемообщности. Първоначално ще започнат да се срещат в определени синхронизирани мнемофилми. Постепенно мнемофилмите им ще се трансформират в денонощни синхронизирани мнемореалности. Там ще развиват своите групови отношения. Ще възникнат множество мнемообщества, а някои от тях ще ограничат достъпа и ще се изолират. Ще бъде създадена поредица от портали към различни мнемоизмерения. Някои от тях ще  бъдат закодирани, а кодовете ще се получават срещу определено заплащане. Може да се оформят цели нови мнемоцивилизации.

Всички ще имат нужда от пребиваване в реалния свят, за да се хранят, да работят за храна и да печелят пари. Но истинският живот на повечето хора ще се премести в една многоизмерна и многообразна мнемореалност. Сегашният ни физически свят ще се превърне за множеството хора в едно безкрайно банално и скучно място. Всяко прекъсване на достъпа до мнемо-реалността ще се превръща в голям личен проблем. Всичко ще промени своя смисъл.

Хората ще бързат да изпълнят общественополезния си труд, да хапнат набързо ежедневния си буламач, за да се потопят в мнемо-реалността, в която да се върнат отново към „истинския” си живот. За повечето хора това ще е добър изход и решение за неудовлетворението им от реалното им битие. Дори необходимостта на човешкото съзнание и психика от разнообразна храна и богати вкусови усещания ще бъде задоволявано в мнемореалността, а физическото захранване на тялото ще може безпроблемно да се извършва и с обогатени синтетични смеси. Вероятно окончателно ще затихнат всякакви бунтове и обществени сътресения. Всички ще са по своему доволни.

Докато един ден не започнат да се отказват от биологическите си тела. Някои може да ги потапят в дългосрочна стаза, други да оставят заявка в системата за съхраняване на новоотгледано собствено тяло и комплект от периодични записи на личността си, с оглед прехвърляне на самосъзнанието в определен момент, в случай на необходимост или на някакъв срив в мнемовселената, а трети може да имат достатъчна смелост или да са достатъчно отчаяни и без възможности, за да се откажат от биологическите си тела завинаги. Това ще е най-евтиният и достъпен вариант, защото системата ще се обогатява и развива с всяка нова интегрирана личност. Ще бъде обаче много трудно човек останал без резервно биологическо тяло и записи на личността си във физическата реалност,  както и предплатена заявка за прехвърляне на личността и самосъзнанието си, веднъж отказал се от физическото си тяло и изцяло пренесъл се е в мнемоизмеренията да поиска от системата и да си извоюва завръщане във физическата реалност.
 
Мнемовселената ще бъде изплетена от безброй измерения, нива, сегменти, общности и общества, и сложна мрежа от връзки и взаимоотношения помежду им. Независимо, че там няма да влияят биологическите императиви от физическия свят, личностите ще запазват своите човешки качества с присъщите амбиции, стремежи и противоречия. За биологическото възпроизводство на човечеството ще бъде съхраняван достатъчно генетичен материал, но в определен период земята може да започне да се обезлюдява и системата да остане под собствения си надзор, а земната цивилизация постепенно да започне да се роботизира. Възможно е да възникнат протестиращи групи и общности, тотално отричащи мнемографията, които да се отделят в колонии с примитивен начин на живот, и започвайки всичко отначало да направят опити за саботиране и унищожаване на системата. Тогава ще започнат стълкновенията между армиите на роботите и въоръжените отряди на хората. Но е по-вероятно системата да предвиди такива развития и да унищожи предпоставките за това в зародиш. Независимо от евентуалните негативни нюанси в предвижданията, при всички случаи пред човечеството ще се отвори порталът към един свят на мулти-мнемоизмерения и мнемореалности, свят с безброй алтернативи за всеки един от хората.

Джейсън разбира, че сега само теоретизира, но това са реални възможности и перспективи. Въпросът е дали факторите на политическата и икономическата власт ще прозрат потенциала и рисковете на такива кардинални промени, ако прозрат - доколко всичко това ще им допадне и как ще се отнесат, а също - как реалният живот ще изкриви и изопачи събитията.


16.

Джейсън се занимава с редица допълнителни аспекти на проекта за мнемогривната и безжичната връзка, за които не информира никого. Онова, което се очертава в светлината на личните му скрити занимания е изключително, дори на фона на научните и технологични чудеса от последните десетилетия.
 
Съществува и друга възможност, при която биологическото присъствие на хората да се запази, а ежедневните ангажименти във физическия им свят да не са пречка или причина за досадни дълги прекъсвания на тяхното пребиваване в предпочитаните мнемореалности. Тази възможност изисква обаче една значителна степен на предварително овладяване на механизмите на собственото съзнание, още преди ползването на каквито и да е технологии или възможности на мнемографията. Първоначално такава възможност ще се разкрива само пред малцина надарени и посветени, преминали многобройни етапи по пътя на Йога на интегралното съзнание и достигнали висока степен на овладяване на своята Вътрешна сфера.

Повечето от вас сега за първи път ще чуят за тази школа, система и път, най-висшо сред висшите от ученията, системите и практиките, чиято основа, извор и вдъхновение е древната индийска Йога и които продължават и доразвиват в най-висша степен пътя на Йога. Ако този път на човешко развитие се възприеме и утвърди, в бъдеще може да доведе до системни масови практики, които от ранна възраст да развиват необходимите умения и които да променят завинаги света към по-добро. Разбира се, не всички ще успяват да развият съответните качества и способности. Но крайният масов успех ще е въпрос на време. А нашата човешка цивилизация, ако все пак успее да се съхрани и да не се самоунищожи преждевременно чрез военни конфликти или екологична катастрофа, независимо от това, че в далечно бъдеще ще бъде изправена пред дилемата да бъде унищожена от собственото си изгарящо слънце или да постигне начини да се изнесе към други звезди и планети, дотогава разполага с достатъчно време за усвояване от човека на най-дълбоките пластове на неговото съзнание и на най-сложните ментални тактики, техники и умения. Възможно е да се окаже, че те от своя страна ще разкрият и нови по-сигурни пътища за разрешаване на всички човешки дилеми. Всъщност, това се отнася и за цивилизациите във всичките безбройни времеви сегменти – там, където има цивилизации... В допълнение към чудесата на мнемографията с всичките й опции и възможности, практиката на овладяване на Вътрешната сфера окончателно ще трансформира нашия свят и човешкото ни общество в нещо, което няма нищо общо със сегашната ни реалност...
 
Разбира се, това, което аз наричам Йога на интегралното съзнание, доколкото това е замислена, практикувана и разработена от мен система и път на базата на древната индийска Йога и доразвиваща нейните най-висши системи, и доколкото първите етапи и нива преди същинското навлизане в нея преминават през практикуването и овладяването на всеизвестните класически системи на Йога като Хата йога, Раджа йога и други, за Андрей-Джейсън е философия и практика с друго наименование - той не е наследил или възприел тази система от мен, а тя е плод на неговия собствен разум и търсения от ранните му години. Но същността и степените на развитие на двете школи са едни и същи. Макар че времевият сегмент на Андрей-Джейсън е доста по-напред от нашия по скалата на развитието, реалностите ни са аналогични и съответно аналогични са и техните проявления. И моята и неговата практика са ни извели по сходни начини през индивидуалните ни Вътрешни сфери до универсалната Вътрешна сфера, където аз го намерих, независимо от това, че той все още има доста усилия да положи и път да извърви, докато успее да пресече граничните й зони. Що се отнася до мен и до Йога на интегралното съзнание в нашия свят, видял съм множество различни ментални учения и практики, които по същество се базират на древната индийска йога и използват и копират нейни практики и елементи, но които са наречени от амбициозните си основатели и очакващи признание и слава учители с всякакви модернистични наименования, претендиращи за авторство, новаторство и уникалност. Но това е друга тема, която може и да засегна, когато се спра по-подробно на практиката и нивата в Йога на интегралното съзнание. Тук само ще отбележа, че за разлика от горепосочените основатели, автори и учители, аз не само че не дистанцирам Пътя на интегралното съзнание от древноиндийската Йога, а дори изпитвам радост и удовлетворение, че той се основава на нейните разнообразни учения и практики, на множеството различни древни медитативни системи на Индия и на Изтока като цяло, на вътрешните стилове в източните изкуства, като за едни от основните си колони приема индийската Раджа йога и Тибетската йога на сънищата, стъпва върху тях като база, развива ги и продължава нататък през порталите и коридорите на Вътрешните сфери. За да изразя благодарност и да отдам дължимата почит на древноиндийските и тибетските учители, майстори и вдъхновители, положили началото на пътя към съвършенството, сметнах, че тази философия, система, път и практика с най-голяма гордост и достойнство може да носи името Йога на интегралното съзнание...   


17.

В сравнително близка перспектива от гледна точка на космологичните представи за време, в случай на овладяване на такава практика и способности поне до някакво средно равнище, на хората няма да им се налага да „се събуждат” когато не желаят, само за да се връщат на работните си места, да се трудят в реалността, да се хранят, да ходят по естествени нужди, да печелят пари и да извършват други подобни досадни дейности. Всичко това, доколкото се налага да го правят, ще извършват на автопилота на своето така наречено „подсъзнание”. Всъщност, един сектор-ниво на съзнанието ще се занимава, но тази активност ще бъде поставяна встрани и леко забулвана от фокуса на моментното оперативно самосъзнание, за да не смущава основните актуални и предпочитани преживявания в мнемосредата. Тези хора, които са успели да овладеят тази способност, ще могат дори въобще да не напускат мнемовселената и своето сърфиране сред избираните от тях мнемофилми, мнемообщества, мнемореалности и мнемоизмерения. Животът им ще се превърне в едно безкрайно пътешествие и приятни преживявания... От друга страна, самото опознаване на лабиринтите, порталите и нивата на личната ви Вътрешна сфера ще е едно огромно предизвикателство, макар и безкрайно по-сложно от сърфирането в мнемовселената. Пребиваването в мнемосредата ще е безпроблемно, защото ще е подпомогнато и гарантирано от технологията на мнемографията и от капацитета на системата, докато при пътешествията из лабиринтите на Вътрешната ви сфера и още по-нататък, ще бъдете сам със себе си и ще можете да разчитате само на своите нови качества и способности... Ако някога хората овладеят тази лична способност за паралелно, или казано по друг начин - едновременно двойно възприятие и превключване в ежедневния си труд на автопилота на своето съзнание, присъствието им във физическата реалност, макар и необходимо и задължително, ще стане второстепенно или поне допълнително, и хората ще имат възможността да се потопят и да пътешестват в безчет други реалности.
 
Джейсън е наясно, че с паралелните дейности в своята работа се движи по ръба и може да си навлече големи неприятности. Но какво да прави. Предизвикателствата са големи. От друга страна, като има предвид сегашните политически и социални реалности, съвсем няма желание и намерение президентът, олигарсите и апаратчиците да получат идея за тези знания и възможности и да се опитат да си присвоят такъв потенциал.

Джейсън все още не е обмислил докрай всички по-нататъшни ефекти и последствия от развитието на мнемотехнологиите и от собствените си практики. При прилагането на своеобразните „външни” и „преки” технологични възможности за едно ново подсигурено от системата мнемосъществуване, се предизвиква и активирането на различни присъщи качества и сили, дремещи открай време в латентно състояние във вътрешните пластове на човешкото съзнание.

Оказва се, че мнемовъздействието върху мозъка при различни случаи и в разни вариации и степени би могло да провокира стимули и да предизвиква някои възможности за активиране в съзнанието на човека на портали към неподозирани нови аспекти и измерения на заобикалящия ни реален физически свят.

Същевременно, развитието на мнемотехнологията крие секрета за вдъхването на живот в мъртвата материя и за размиване на границата между живата и мъртвата природа. Тази технология държи ключа към безсмъртието на човека и към превръщането на живота му в балансирано и хармонично пътешествие в опознаването на безкрайните тайни на природата. Развитието на мнемографията ще провокира редица процеси, насочени към развитието на личното дълбочинно осъзнаване и откриване на завуалирани досега в мистерия истини за реалността ни и за всичко онова, което стои отвъд видимото и предполагаемото.

От Вътрешната библиотека на Джейсън разбирам, че той подозира и предполага някои истини, до които вече съм достигнал от личния си опит. На много места ще се отварят порталите от мнемоизмеренията към коридорите на индивидуалната Вътрешна сфера и през нейния лабиринт и безкрайността на универсалната Вътрешна сфера към проявленията на физическата реалност и времевите й сегменти. Някъде откриващите се портали и сливащите се граници може да размият разликите между мнемосредата, вътрешния лабиринт и физическата реалност...


18.

Джейсън отдавна работи върху своето самоусъвършенстване и е успял да проникне в лабиринтите на Вътрешната си сфера. Той се занимава упорито с нейното овладяване още от времената преди да се заеме с мнемографията. Паралелното, или едновременното двойно възприятие, е само един от етапите по този негов път.

Още от своето детство Джейсън систематично се занимава с овладяването на практики и умения, които спокойно може в преносен смисъл да нарече магически. Усвоява различни нива и усъвършенства своите способности в тази невероятна психотехника. Джейсън е съумял да овладее умение, което все още нито един човек в неговия свят не само не е притежава, но за което дори не е и помислял.

Когато аз ви разказвам всичко това за Джейсън, като получавам информацията от неговата Вътрешна библиотека, като проекция и продукт от съзнанието на Андрей, който видно отдавна е работил върху Вътрешната си сфера, сигурно ви е ясно, че не са случайни моето попадение на този времеви сегмент, задържането ми в света на Андрей-Джейсън и интересът ми към тяхната реалност и събития. Май вече ви говорих за това... Изглежда няма нищо случайно на този свят, уважаеми читателю, независимо от предполагаемите случайности и неопределености в микросвета и царствата на квантовата механика, но въпросът е кой управлява отсъствието на случайности!
 
Андрей все пак отдавна има отворени портали в личната си Вътрешна сфера (независимо от това, че, както мога да преценя, още не е достигнал външните й орбити, а още по-малко границите на нейните предели – там където те се докосват, сливат и накрая припокриват с пластове от граничните зони на универсалната Вътрешна сфера), поради което е станала възможна и моята среща с него и навлизането ми в неговия свят...
 
Докато се разхождам из коридорите на Вътрешната библиотека на Джейсън и разговарям с някои от Вътрешните му учители, все по ясни стават различни детайли на общата картина, пред която съм изправен.
 
Очевидно е за мен, от запознанството ми с информацията във Вътрешната библиотека на Джейсън и от разговорите ми с негови Вътрешни учители, че в своите вътрешни упражнения и странствания Джейсън е достигал по-далече при пресичането на граничните зони на универсалната Вътрешна сфера, отколкото самият Андрей, и така всъщност вътрешното „аз” на Андрей му предлага индикации и стимули за по-нататъшния път, който го очаква и който ще трябва да премине. Възможно е тук да има известна намеса на Вътрешни учители на Андрей, които по този начин му изпращат общи указания за възможните предстоящи развития и предупреждения за предпазливост. Качествата на Джейсън са реализация на един предстоящ етап в усилията на Андрей и цел за постигане, която собственото му съзнание поставя пред него. Действията на Джейсън без съмнение напълно биха удовлетворили системата от морални ценности на Андрей. Джейсън значително превъзхожда Андрей и се явява като пример, към който да върви. Реалността на Джейсън е своеобразна вътрешна проекция на съзнанието на Андрей за бъдещето, което може да последва в реалността му, но също и извор на идеи, предписания и прогнози. Светът на Джейсън е генериран като копие на реалността на Андрей, в което събитията са отишли по-напред в своето възможно и логично развитие, фантазия на Андрей, интерпретации на вътрешното му „аз” – на онези вътрешни пластове на съзнанието му, от които може да се очакват всякакви изненади, проникновения и чудеса, всякакви рекомбинации от океана на елементите, ненадейна помощ, подкрепа и сила в трудни или отчайващи моменти, както и подсказки и предупреждения от Вътрешни учители. Светът на Джейсън включва елементите, обстоятелствата и събитията от света на Андрей, но в развита форма и модифицирано изражение, доколкото е пресъздаден и явяващ се проекция и продукт на съзнанието на Андрей при включено паралелно възприятие по време на сеанс с мнемофилм. Мнемосредата за сеанса е експериментална и със заложена от самия Андрей основна матрица с отворен сюжет. Програмирана от Андрей с последното му изобретение – мнемопрограма за стимулиране на вътрешния генератор – „магическия” център на вътрешното „аз”, един от колосите в лабиринтите на  Вътрешната сфера – отбиращ, извличащ и рекомбиниращ обекти и схеми от океана на елементите. Светът на Джейсън е конструкция, проектирана в експериментално мнемоизмерение на основата на собствена му реалност и с елементите от собствения му живот. С новата мнемопрограма Андрей създава отворена мнемосреда, в която съзнанието му творчески пресъздава собствения му физически свят и реален живот. Така, навлизайки в сферата на своеобразния филм, чийто автор и създател в реално време е самият клиент–участник със съдействието на Централния компютър, той се оказва в свят – копие на истинския му живот, в който същевременно среща много новости, промени, изненади, възможности и идеи. Като си включва тази мнемопрограма, Андрей активира механизми от дълбоките пластове благодарение на своите способности, придобити и развити именно при дългогодишните му усилия и странствания във Вътрешната му сфера. Както вече посочих, Андрей участва в този филм в ролята на Джейсън като същевременно успява да се задържи в състояние на паралелно възприятие. Ако трябва да направя паралел и да сравня тази експериментална програма на Андрей с всичко онова, което той вижда и научава от света на Джейсън по време на участието си в своя мнемофилм, бих я поставил до метода на индивидуално синхронизирано преживяване с отворен сюжет с предварително определена матрица и програмирани параметри, разбира се, в комбинация с паралелно преживяване.

Същностите на Андрей и Джейсън се сливат а в проекцията има данни за много по-далечното навлизане на Джейсън в граничните предели на неговата Вътрешна сфера, отколкото до момента е успял да постигне Андрей.  Странно как, но пресичайки полетата, в които граничните зони на универсалната Вътрешна сфера се припокриват и сливат с еманации на индивидуални Вътрешни сфери, и, насочвайки се към сферата на Андрей, аз се докосвам и сливам с една съвместна и същевременно разграничена Вътрешна сфера на Андрей-Джейсън, в която съществува редом, сливащо се и разграничаващо се и реалното за Андрей в неговия времеви сегмент и желаното, фантазираното или подсказано от вътрешните му учители в проекцията-свят на Джейсън.

Всъщност, понятието за „реално” е толкова относително и размиващо се, че в един момент може и да се запитате какво означава „реално” и кое е реалното. Ако реалното е това, което наистина съществува материално и идейно, в което изживяваш истински и при инцидент животът ти може да бъде унищожен, възниква въпросът за гледната точка и за съдържанието на понятието „истински”. Все пак последното условие за съхраняването на живота е важно, но и в мнемосреда определени инциденти могат да са рискови и дори фатални ако не се включват контролните механизми и ограничители на системата – все пак мнемографията функционира на основата на пряк контакт с човешкия мозък, включващ електромагнитно индуциране и въздействие... Да оставим за сега темата за „реалното”.

От моя гледна точка проекцията от съзнанието на Андрей придобива същност близка до тази на неговата реалност. Докато аз не съм решил да се материализирам във времевия сегмент на Андрей, неговият свят и светът от неговата проекция Джейсън запазват от моя гледна точка аналогична същност и паралелно квазиреално съществуване.


19.

При Джейсън, както и при Андрей, повечето от понятията и терминологията по отношение на вътрешната практика се различават от тези, които аз съм възприел и утвърдил при концептуализирането и развитието на Йога на интегралното съзнание и по време на своя дългогодишен път през Вътрешната сфера още преди да стигна до етапа на срещите със себеподобни индивиди в различни пространствено-времеви сегменти на голямата реалност. Вече обърнах вниманието ви по този въпрос.

Но за удобство при вашето възприемане и с цел постигане на интегритет и единство в разказа, уеднаквявам определени понятия и елементи на терминологията, отнасяща се до неща, практики, действия и събития в различните пространствено-времеви сегменти, в които съм бил. Това са събития и действия, които имат универсален характер и между които иначе по същество няма никаква разлика.
 
Това се отнася и за действителността на Ардей и Ардон, която спрямо нашата реалност отстои много по-далече напред във времето, отколкото тази на Андрей-Джейсън, както и за други времеви сегменти-реалности на този наш голям свят, в които съм достигал, преминавайки през универсалната Вътрешна сфера, за които може и да спомена в тази книга, но за които в този момент все още не съм сигурен дали ще ми остане време и сили да ви разказвам с подробности...


20.

Вече ви споменах, че Джейсън отдавна е започнал да практикува активирането на потенциала на „вътрешното си аз” и редовно да упражнява проникването до различни нива и степени по пътя навътре.
 
Развитието на способността му да навлиза ефективно в реалността на мнемофилм и едновременно с това да е в състояние автоматично да върши досадната ежедневна бюрократична или битова работа е допълнително скрито занимание с мнемогривната. Джейсън вече е усвоил и неведнъж прилагал едновременното двойно възприятие при странстванията си във Вътрешната сфера. Упражненията му сега за усъвършенстване на паралелното възприятие по време на мнемосеанс с мнемогривна имат някои нюанси доколкото е включена технология, оказваща значимо външно въздействие върху мозъка. Но принципно различие няма и в тази им форма те са също толкова пряко свързани с вътрешната му практика, колкото и когато се разхожда из лабиринтите на Вътрешната си сфера, а наяве е в лабораторията или разговаря с агентите от специалната му президентска охрана. При всички положения, тези негови занимания са негова строга тайна, за която, освен в неговата Вътрешна сфера, има следи и информация вероятно само в личния му зашифрован сегмент в паметта на Централния компютър.
 
Ако сега говорим конкретно за паралелното възприятие, като един от междинните етапи в дългия път на тази най-висша езотерична практика, Джейсън е овладял напълно това умение – осъзнатото и планирано превключване и прехвърляне на контрола и управлението на свои рутинни действия и свързаните с тях възприятия на тъй нареченото от мнозина „подсъзнание”.
 
Джейсън не определя това състояние и тази практика като подсъзнателен автоматизъм или раздвояване на личността, защото и той като мен счита, че съзнанието е единна същност и не се разделя на две, или на три, а в единството си  има множество нива, пластове, лабиринти и коридори. Въпросът е да се овладее управлението на тази единност. Както би могло да се очаква, схващанията на Андрей-Джейсън по тези въпроси са сходни с моите разбирания и с принципите, върху които се гради Йога на интегралното съзнание. Неестествено, нелогично и учудващо би било обратното.

Не е подсъзнателен автоматизъм. По-скоро – контролът върху външните действия се премества към определени дежурни работни сектори и елементи на съзнанието. Макар че ги наричаме с общото понятие „вътрешно аз”, което напомня за официалното клише за „подсъзнанието”, пределно ясно е, че това е само игра на думи. Няма такова нещо като подсъзнание, съзнанието е неделимо и комплексно. В това отношение си приличаме и концепциите ни са аналогични. Няма как да е иначе, след като контактът ни се е осъществил през Вътрешната сфера.


21.

Все пак, трябва да ви кажа, че обхватът, същността и характерът на проявите на „вътрешното аз” е въпрос, който подлежи отделно на специално дефиниране. Както вече отбелязах, при паралелното възприятие определен сектор-ниво на съзнанието е ангажиран с външната среда, при което външната активност е поставяна встрани от фокуса на самосъзнанието. При желание оставащото паралелно частично оперативно наблюдение към външните ви прояви може да бъде напълно изолирано от вътрешните възприятия и оставено изцяло на контрола и отговорността на съответния сектор, поне докато не възникнат някакви алармиращи необичайни или опасни за вас обстоятелства. Докато „вътрешното аз” ви управлява външно, контролира ви като стоите, ходите, седите, скачате, чувате, говорите, преглеждате досадни папки и доклади, подписвате протоколи и отговаряте на евентуални събеседници, вие паралелно се впускате в пътешествие из лабиринтите на Вътрешната ви сфера, срещате се със свои Вътрешни учители, или пък прескачате мигом през просторите на Вътрешната си библиотека и прелитате до портала на Мнемотеката, потапяте се в някоя мнемоистория, сърфирате в мнемоизмерения на другия край на земята или на фантастичен мистериозен далечен бряг на вселената. „Вътрешното аз” е своеобразно програмирано за автоматично „събуждане” във физическата реалност при характерни обстоятелства,  което е въпрос на самосъхранение, макар че „вътрешното аз” има достатъчен капацитет за действия за самосъхранение, които в повечето случаи са по-ефективни отколкото евентуални действия в обичаен стандартен режим на външно съзнание.


22.

Тази способност е овладял и усъвършенства Джейсън. Това съм започнал да правя и аз отдавна на един от средните етапи по пътя на Йога на интегралното съзнание. Някога, в началото бях започнал да си мисля, че тази способност е едва ли не върхът, една от главните цели по пътя на интегралното съзнание, но по-късно разбрах, че е само един междинен етап в пътуването през Вътрешните сфери...

Тук трябва да припомня и да подчертая, че упражненията на Джейсън за паралелно възприятие не са задължително свързани с участие в мнемофилм и, както преди малко отбелязах, са започнали още преди въвеждането в употреба на мнемографията. Паралелното възприятие, като умение, присъщо на един начално-среден етап по пътя на Йога на интегралното съзнание, в същността си е следващо ментално ниво след усвояване на способността за реално проникване във вътрешните пластове на собственото съзнание и за начален полет сред лабиринтите на индивидуалната Вътрешна сфера.
 
Комбинирането с мнемофилм е допълнителна възможност и вариант, но в никакъв случай не е предпоставка или необходимост, като съчетаването със синхронизиран мнемофилм би могло да прибави в тази практика някои ефекти, стимулирани от включването на ресурсите на Централния компютър. Записваните реакции и импровизации на съзнанието на Джейсън по действието на мнемофилма се интегрират от системата в реално време в сюжета и ситуацията често придобива неочаквани и учудващи и за самия него обрати. Понякога се създава впечатление, че компютърът е в състояние да улавя негови реакции и желания преди да се формират в смислени конфигурации и самият той да ги осъзнае и осмисли тяхното формулиране, което създава удивителни ефекти. В такива моменти сякаш системата предугажда по магически начин собствените му мисли, желания и намерения за действие и включва изпреварваща импровизация, което придава на сюжета особен характер и динамика.

От друга страна, особено интересен и важен е фактът, че при индивидуалното синхронизирано преживяване в действието на активно моделирания от участника мнемофилм понякога се появяват спонтанно идеи и решения, които допълват, изясняват или решават въпроси, ситуации, аспекти или проблеми от реалността на Вътрешната му сфера, с които се е срещал докато е прелитал из лабиринтите на своето съзнание. Състояние, когато биха се отворили проходите между мнемосредата и вътрешния лабиринт, а двете вътрешни действия биха протичали паралелно и взаимно биха се стимулирали, Джейсън нарича двойно вътрешно възприятие.
 
Необходимо ще е да се свикне, за да се разграничават и да не се допуска безпорядък и хаос, особено когато пътищата и действията се пресичат. Тази способност за разграничаване на източниците и елементите на възприятията и за паралелно плуване в два различни, но съприкосновяващи се и преливащи един в друг вътрешни информационни океана Джейсън обозначава като частично рамкиране.

При двойно вътрешно възприятие съчетано с паралелно възприятие се изисква доста по-голямо умение, отколкото при стандартно паралелно възприятие с вътрешно пътуване, изолирано от електронната среда и от ресурсите на Мнемотеката. Освен възможностите на системата да записва мозъчните му реакции и да интегрира съответстващи импровизации върху действието на мнемофилма, тънката граница между двете паралелни вътрешни линии предоставя възможност в специалния му сегмент да бъдат записани и съхранени и невероятните събития, които му се случват при пътешествията му сред долните нива на неговото „вътрешно аз”.


23.

На близките сътрудници на Джейсън в лабораторията им е ясно в общи линии какво следва отсега нататък. Всеки един работи по част от цялото. Програмите за обслужване на мнемогривната още преди време са подготвени частично от най-доверените му хора, а автономната компютърна система, с която Джейсън ги е интегрирал преди да ги въведе в масивите на Централния компютър, отдавна е тихомълком разглобена. Въпреки стремежа на аналитиците от президентството и от надконфедеративния съвет за контрол и координация да са в течение с всяка негова стъпка и да следят всичко, което се случва в дейността на лабораториите, и въпреки старателно организираното видеонаблюдение, Джейсън ги е изпреварил.  На сегашния етап сътрудниците му на практика се мотаят по цял ден. Разбират, че той не бърза и поради някакви причини протака експерименталния етап, и се правят, че работят без да проявяват излишно нетърпение или любопитство. Във времената на мнемографията с всичките й чудеса, във времената на двете световни конфедерации и на Корпорацията за кинематография, понятията за любопитство май са изгубили своя смисъл. Специално тях, в тази лаборатория, едва ли нещо би могло да ги учуди. Знаят, че Джейсън замисля нещо, но те му имат доверие. Те са неговите хора, неговите колеги, другари, съратници, приятели. Те са един добър екип във времена на превратности и чудеса. Науката, политиката и животът през последните години претърпяха такива промени и метаморфози, че доверието и връзката в екипа от съмишленици е на първо място, въпрос на оцеляване, спокойствие и душевно равновесие, въпрос на единствено възможно съществуване. Това е екипът на Джейсън, а всички знаят, че Джейсън е гений, от онази категория, от която едва ли се срещат другаде. Съпоставен с него, никой друг не би могъл да има значение за тях...

Има със сигурност едно неизвестно за всички, включително за всеки един от близките му сътрудници. Отдавна придобитата способност на Джейсън за паралелно възприятие и частично рамкиране на възприятието на мнемофилма.  Никой досега не е забелязал нещо особено в поведението му когато Джейсън докато се придвижва от домашните си покои по скучни коридори към корпуса на лабораторията, докато обикаля отдавна омръзнали му римски руини или седи приведен над масата с оголени кабели и електронни елементи, или докато пише скучни доклади и отчети за извършената през деня дейност, едновременно с това и в същото това време се излежава на някой слънчев бряг в мнемовиртуалната реалност и си пие ароматно екзотично плодово питие с някое миловидно момиче. Примерно... Не е задължително да го виждате в тия банални одежди – слънчев бряг, екзотично питие, миловидно момиче. Но и това са опции сред безкрайните възможности...

Само Централният компютър може да има информация за всичко това, но той все пак е само компютър и, доколкото касае тези дейности, се подчинява на заложените му от самия Джейсън програми и директиви за изключителност и поверителност на определени информационни масиви. Все пак Централният компютър не е самоосъзната същност, не е човек, не е интелект, не е личност, от която може да се очакват всякакви прищевки, предателства, подлости, интриги и проблеми, и неговото поведение се предполага, че може да е предвидимо.

На Централния компютър Джейсън е разпоредил записите на всякакви негови участия в мнемофилми, включително и индивидуалните му или колективни участия в синхронизирани мнемофилми, да бъдат изолирани в негов специален личен кодиран архив с висша степен на секретност и забрана за ползване от други в Мнемотеката. Дори за съществуването на този негов архив не е известно. Това поне е могъл да направи.
 
Никой не е в състояние да получи достъп до тези негови мнемоследи, без негово съгласие и код. По силата на своята позиция, Джейсън е програмирал специалния си сегмент още преди да бъдат инсталирани изнесените терминали и той да започне с деликатните си практики в мнемосреда. Секретността в тяхната дейност е добро оправдание за това, че следите в системата от участия на Джейсън в мнемофилми редовно се заличават от самия него. Това се отнася и за началния период, когато ползва мнемошлем още преди модернизацията със синхронизираните сеанси.

Създаденият след това от него специален сегмент е с няколко нива на защита. Тайна, която Джейсън пази с най-голямо внимание. Нещо лично. Той знае, че  потенциалът тук е уникален и е нужна максимална предпазливост. Освен че той кристално ясно осъзнава и разбира тази необходимост, негови Вътрешни учители също го бяха предупредили да внимава.
 
Тази негова способност, колкото и респектиращо да звучи, е резултат от дългогодишни практики и е само елемент от поредицата впечатляващи събития по пътя извървян от него. Преди доста години я е постигнал спонтанно, когато вече е мислел, че няма да се получи, първоначално неуверено и с прекъсвания, но впоследствие стабилизирал умението.

Кохортата от прилепените му агенти около Джейсън, както и дежурните екипи по видеонаблюдението към Съвета (надправителствения междуконфедеративен съвет за наблюдение и контрол на Корпорацията за кинематография и на модернизациите и приложението им в мнемографията) считат, че той се разхожда с мнемогривната, защото все още прави разни тестове – функциониране на гривната, обхват на въздействие, ефективност на операциите, параметри на безжичната връзка и какво ли не още.
 
Всъщност Джейсън работи с паралелното си възприятие – упражнява съчетаването с мнемосреда с нестационарно осигуряване и различни видове синхронизации.

Докато се шляе  из автономните сектори на разрушения град-музей, докато преминава между седящи по масите на заведенията нововлюбени с вид на зомбита, Джейсън сърфира в една друга реалност. Действието във филма, в което участва като един от героите, не му пречи да вижда едновременно в определена плоскост на съзнанието си реалната среда на града, сред която обикаля. И не само това...


24.

Джейсън отдавна знае какъв е потенциалът на мозъка. Целта му в конкретния случай е да отработи различните видове синхронизации и да разбере необходими ли са модификации в програмите. В процеса на практиката той се сеща за нови възможности, явяват му се различни идеи за нови синхронизации, за нови перспективи, някои сравнително безобидни, други – рисковани.
 
Иначе, негова цел в по-общ план е постигне на по-голямо съвършенство в способността му да контролира „вътрешното си аз” да се активира в определени моменти и да включва резервните си механизми.

Центърът на менталната му идентификация разполага с много свои помощни „офицери”, които са част неговата същност, и е достатъчно само един от тях да бъде включван. Центърът му е неговото основно възприятие – когато си върши работата, или когато се припича на искрящо-златист прозрачно-лазурен бряг. За да се възползва максимално от удоволствието на почивката в някое мнемоизмерение, Джейсън активира паралелното възприятие като предизвиква своя Център на идентификация да включва някой от помощните си „офицери”. Това положение е двусмислено защото центърът му на идентификация е всъщност самият той – фокусът на неговото самосъзнание, есенцията на неговата личност. От друга страна, Центърът му има съставна същност, към част от която самият той изпраща отключващата или отклоняващата команда... Джейсън все още продължава да прониква в дълбините на своето съзнание.
 
Аз, който съм преминал лабиринтите на Вътрешната сфера, най-общо казано, и през границите й съм достигнал неговия времеви сегмент, докато се запознавах с информацията в неговата Вътрешна библиотека, според която ви разказвам всички тези неща, които най-вероятно ви изглеждат като някакви абстракции и небивалици, разбирах, че Джейсън все още не беше извървял всички коридори на своите лабиринти и очевидно не беше стигал по-нататък от граничните зони, в които се забелязват порталите, очертаващи пътя отвъд. Малко по-късно ми стана ясно, че в пресичането на Вътрешната сфера Джейсън все пак беше стигнал по-далече, отколкото Андрей, на когото този път все още му предстоеше. Но нека за сега да се абстрахираме от моите странствания в моите лабиринти и сред безкрайностите на универсалната Вътрешна сфера и да се придържаме към перипетиите на Андрей-Джейсън и ситуацията, която видях в света в неговия времеви сегмент.
 
„Помощните офицери” ще поемат грижата за автоматизираните му действия, с които ще си върши досадната работа, ще се движи, ще пише доклади, ще разговаря с околните си или, при нужда, ще се защити от нападение. Центърът му на идентификация ще фокусира неговото основно възприятие на преден план като възприема необезпокояван удоволствието от  някое прекрасно местенце.

Джейсън знае, че дори в епохата на мнемографията, някои аспекти на проявите на съзнанието е трудно да бъдат точно категоризирани. Дали ще го разглежда като помощен механизъм, или както го е нарекъл – „помощни офицери”, докато основното му възприятие е Центърът му на идентификация, част от който са самите „помощни офицери”, или пък обратното? Тази подробност все още не е била уточнена от теорията и от практическите изследвания в хода на създаването и модернизирането на мнемографията. Рано или късно, Джейсън ще трябва да уточни тези детайли.

Най-вероятно Центърът е съставен от различни елементи. Може би самият му Център на идентификация се раздвоява или преминава в своеобразен мултифункционален режим? Може би една част от него поема досадната дейност като тялото и мозъкът му автоматично извършват всичко, което е необходимо, докато друга част предоставя на специализираните ресурси – „помощните офицери” задачата да осигуряват и задържат фокуса на неговото самосъзнание към приятни преживявания в съответното пожелано място, независимо от това дали е мнемофилм, някакво мнемоизмерение, някое от нивата и лабиринтите на Вътрешната сфера, или пък някое от пространствата на Вътрешната му библиотека, в което би могъл да е навлязъл в света на вече гледан и детайлно запечатан в съзнанието му филм или пък потънал в менталната реалност от историята на отдавна прочетена книга.

Рано или късно ще опознае с максимална точност механизмите. Това ще се случи постепенно в процеса на навлизане в дебрите на собственото му съзнание и скитането из безкрайните лабиринти на тази мистериозна сфера.

Едно от по-високите нива на практиката за усъвършенстването по пътя през индивидуалната Вътрешната сфера към границата с универсалната Вътрешна сфера, която практика и философия наричам Йога на интегралното съзнание, включва потъването, допира и детайлното разглеждане и опознаване на собствения генетичен код. Това ниво или умение е трудно за постигане и се оказва, че порталът към това вътрешно пространство може да остава в мъгла и трудно достъпен, дори когато пътят го заобикали и плъзгайки се покрай него пресича границата на унивелсалната сфера и те отвежда към безкрайността отвъд, без да си успял да преминеш през портала към зоната за достъп до собствения си геном. Но винаги се връщаш назад и рано или късно започваш да проникваш и в това съкровено вътрешно пространство. Ясно е, че говоря на основата на личните си усилия и опит. В тази специална зона на индивидуалната Вътрешна сфера се намира друг портал, предизвикваш с вида си страхопочитание – порталът към зоната на собствения мозък. Макар и по-лесен за преминаване от портала към генома, и този портал е с висша степен трудност за проникване, много по-труден от редицата  сравнително лесни за достъп портали към различните анатомични и физиологични системи, в които влизайки можеш да извършиш и някои полезни процедури в периоди, когато на хоризонта се появяват потенциални рискове за твоето здраве най-просто казано. Интересното тук е, че преминавайки портала към мозъчните структури имаш достъп и до пространства, в които ще си в състояние да се запознаеш и докоснеш до схемата на функциониране на съзнанието с различните подробности. Както отбелязах, можеш да успееш да пресечеш граничните зони отвъд без да си успял да овладееш  достъпа до тези портали и пространства в собствената си Вътрешна сфера. За сметка на това пък Вътрешните ти учители ще имат грижата да те информират, да те подготвят и предупредят за това какво остава зад гърба ти и какъв още път ти предстои да извървиш занапред, независимо от това дали си решил да погледнеш зад тайнствената завеса отвъд към безкрайностите на универсалната сфера и безчетните времеви сегменти и различни светове...
 
В случая с Джейсън, а още повече с Андрей, ми е пределно ясно веднага, че не е достигал тези зони на своята сфера и му предстои да си изяснява много неща.

Ясно е и това, че преди да разбере до дъно същността на механизма на паралелното възприятие и различните му проявления и нюанси, Джейсън ще овладее напълно процесите на практика. За сега приемането и съзнаването на двете състояния протичат по еднозначни паралелни плоскости – едновременно вижда и с еднакъв фокус осмисля в реално време и двете – действието си във виртуалната мнемосреда, или в лабиринтите и пространствата на Вътрешната си сфера, от една страна, и обстановката в реалния свят около себе си, от друга. При двойното паралелно възприятие първите две се сливат в обща ментална реалност, която се разграничава с частично рамкиране, но понякога се слива в невероятна смесица от събития...

Разбира се, действията му във виртуалната мнемосреда не се дублират с това, което прави в реалния свят. Например, когато разговаря с някого във филма, който си е извикал, в реалната обстановка това не се отразява по никакъв начин на възприятията, поведението и действията му. Там за това, което прави и възприема, имат грижа „помощните офицери”. Но когато в реалната среда прави нещо и разговаря с някого, всичко това той паралелно вижда и с виртуалния си „герой”, към който е фокусът на центъра на неговата идентификация, което смесва двете действия в съзнанието на виртуалния му вътрешен профил. В този смисъл, самосъзнанието му и удоволствието от преживяването се премества в мнемосредата или във вътрешната среда, или в смесицата от тях двете, докато в реалната обстановка действията му се автоматизират, като фокусът на самосъзнанието се разсейва и контролът продължава от дистанция.

Джейсън е наясно, че има различни степени и форми на паралелно възприятие, както и различни видове синхронизации, и в сегашните му упражнения проучва вариантите и възможностите.
 
Възприятието е паралелно защото във външната реалност той продължава да прави всичко, което влиза в ежедневните му ангажименти и задължения и всичко, което е необходимо, но тази дейност остава встрани от фокуса на вниманието и самосъзнанието му, които се преместват там, където го отвежда вътрешният път или мнемосеансът – вътрешните лабиринти или ситуацията на мнемофилма. За външната реалност отговарят „помощните офицери” и действията му в нея по време на паралелното възприятие се изгубват от фокуса на съзнанието му, макар впоследствие да е в състояние да възстанови и запази ясни спомени за всичко, което е правил. Неговото внимание се прехвърля изцяло във вътрешната ситуация, която по време на паралелното възприятие остава единствената забелязвана реалност.

Целта е овладяването на магическото майсторство, чрез което по всяко време може да се активира някаква част от собственото съзнание, или иначе казано – някаква зона на собственото подсъзнание, която да поема грижата за всичко, което на притежателя на това съзнание се налага да извършва в реалната си среда, докато в същото време той ефективно се пренася някъде чрез сърфиране сред информационните масиви на паметта си или чрез включване в мнемофилм, необезпокояван от своите действия във физическия му реален свят - в обикновения му роден, стандартен външен свят...  – защото въпросът за това кой свят всъщност е физически и реален е за нещо напълно относително.

Това е една сложна и трудна за овладяване техника и изисква преминаването на дълъг път на практика и упражнения. Самото включване на мозъка в режим за паралелно възприятие за повечето хора на първо време може да се окаже непосилна задача. От друга страна, за свободното движение в информационните масиви на собствената памет се изисква значително усъвършенстване на способностите – много практика и усилия за преминаване на това ниво в овладяването на собствената Вътрешната сфера, за разлика от мнемосърфиране, което ще се осигурява от мнемотехнологията и чието овладяване, ако се направи сравнение с гореспоменатото, би изглеждало като лесна детска игра.

Все пак, Джейсън е убеден, че човешкото съзнание разполага по натура с такива ресурси, и не е нужно да си по-специален, надарен или мутирал, за да усвоиш тези техники. Вярва, че постепенно в бъдеще всички хора ще съумеят да ги овладеят.

Човешкото съзнание е единна структура. В света на Джейсън много отдавна са престанали да настояват на идеята, че съществува нещо като „подсъзнание”, понятие, което в нашия свят все още битува в психологията. И както част от това негово съзнание отговаря за контрола на дишането и сърдечния ритъм, така може да поеме и контрола над неговите действия и думи в един ежедневен ритъм, по една предварително маркирана от него в съзнанието му схема, докато през това време той може ефективно и с кристалното усещане за пълноценна реалност да се отдаде на своите спомени, сънища или фантазии, запечатани с най-дребните детайли в тъканта на мозъка му, да опита също така едновременно или отделно мнемофилми с измислени приключения - да се разходи из някоя приказна страна, да отлети на друга планета, да странства сред други цивилизации, или да се върне в мистериозно минало...
 
Джейсън много добре разбира и нито за миг не забравя, че когато се изключи мнемо-виртуалната самоидентификация от възприятието на реалната му среда, цялата отговорност за действията в неговия физически свят се поема от ресурсите на „вътрешното му аз” – от „помощните офицери” или от някаква част на центъра за идентификация, все едно как ще го нарече. Активният фокус на осъзнатото внимание и контрол в реално време от страна на вътрешния генератор на самоидентификация се пренасочва навътре. При откъсване на фокуса на осъзнатото внимание от събитията във външната среда, човекът остава изцяло на грижите и контрола на "помощните офицери", които при деликатна, критична или опасна за живота му ситуация ще алармират и активират фокуса към събитията отвън... Теоретично би могло да съществува опасение за известен риск при някаква засечка в сложните механизми.

Но при Джейсън това не е точно така. Навлизайки в паралелно възприятие при влизане във Вътрешната сфера или при сеанс в мнемсреда, той успява да запазва активен паралелен контрол върху действията си във външния свят. Включват се допълнителни ресурси, други "офицери". Това състояние Джейсън нарича паралелно възприятие с двойна идентичност с активен контрол.
 
Как точно са позиционирани към „вътрешното аз” "помощните офицери". Какви са същността и потенциалът на вътрешните му ресурси? Кой е секторът, моторът, който осигурява автоматичното му външно възприятие, реакции и действие? Това Джейсън продължава да доизяснява.


25.

Джейсън знае и още нещо, което пази ревностно като скрит коз – доколкото апаратурата въздейства непосредствено на мозъка, активират се механизмите на цялата му структура. Джейсън, който, както подчертах, аналогично с моята концепция, принципно отрича всякакви идеи, на основата на обособяване на отделно „подсъзнание”, базира действията си на схващането, че съзнанието е единно и взаимозависимо с всичките му нива и феномени.

Един от феномените е, че пребиваването му в мнемофилм активира и някои нови източници в комплексното му съзнание като разкрива допълнителен потенциал. Подобни аспекти Джейсън тепърва ще изследва, но той определено е установил, че при него самия се пораждат такива ефекти. Докато се развлича в някой мнемофилм, Джейсън намира решения на някои висящи въпроси, повече или по-малко важни, получава полезни подсказвания, идват му нови идеи, концептуализира различни положения, в повечето случаи съвсем несвързани с действието във филма.
 
В мнемофил Джейсън винаги запазва двойна идентичност, никога не забравя кой е всъщност във физическия си свят. В мнемосредата предвижда неща, които вероятно не би усетил в нормалното си „будно” състояние. По време на мнемо-сеанса, от вътрешните пластове на съзнанието му извират идеи, информация и знания, които не е съвсем ясно откъде пряко произлизат. Подобни състояния понякога е достигал и при свои лутания из лабиринтите на Вътрешната си сфера, но там е по-сложно, има усещането за генезис, поредица от предпоставки, търсене и проникване, постепенно натрупване и развитие, докато в мнемофилмите се явяват спонтанно, неочаквано, в завършен вид. Информация, знания и идеи, които дори и да са се криели някъде в паметта му във вид на отделни и разхвърляни елементи, а сега рекомбинирани и дооформени във Вътрешната му библиотека, за Джейсън са непознати, усеща, че за първи път ги среща и до този момент не са му били известни. Сякаш напълно непознати неща, пробиващи завесата и изплуващи отнякъде. Сякаш съзнанието му притежава някакъв скрит генератор, потаен източник на идеи, който се активира.

Не е чувал още някой друг от милиардите потребители да се е похвалил с подобни усещания. Но те използват устройствата от първо поколение. Няма подобни сведения и от клиенти на обществените терминали, ползващи взаимносинхронизирани мнемосеанси. Самият Джейсън не е споменавал никъде за това. Най-вероятно ефектът е свързан с личните му практики във Вътрешната сфера. Някои неща от разработките и ефектите при мнемотехнологиите  е по-добре за сега да останат между четирите стени на неговия кабинет, а по-точно – само в сферата на неговото съзнание. Още повече доколкото може да е свързано и с уменията и състоянията на двойно паралелно възприятие, по които продължава да работи.

Какъв пореден мнемофилм ще си избере Джейсън при ежедневната му работа и упражнения, докато се разхожда из поредните градски руини или археологически останки от антични или средновековни времена?

Джейсън прелита над секторите в мнемотеката, мигновено осъзнава „от птичи поглед” съдържанието на цели сектори... Ще си избере конкретна мнемосреда или ще изпрати мислено поръчка с параметри и условия, системата ще му укаже пътя или светкавично ще пресъздаде за него матрицата на нова мнемореалност, съответстваща на посочените параметри и условия. Джейсън ще маркира целта, ще изпрати кодово указание за включване и ще застане пред портала, водещ в света на избраната реалност...

Джейсън ще навлезе във филма и ще се идентифицира с неговия герой. Централният компютър ще копира проявите на неговото съзнание и ще развива характера на неговия нов герой в един, във втори, в трети филм.

Централният компютър ще копира съзнанието на Джейсън, ще го пренесе във филма и, вкарвайки го в самоличността на героя, ще извлече от дълбоките слоеве на ума на Джейсън информация, идеи и прозрения, за които Джейсън досега не се е досещал. Тези прозрения от дълбоките нива на неговото „аз” ще се превърнат в съставни елементи от действието във филма, който ще се допълва и променя по уникален за участието на Джейсън начин.

Копирайки прояви на съзнанието му и компютърът попада на дремещи или в процес на генезис спонтанни рекомбинации на отделни фактори и парченца информация от океана на елементите в неговата Вътрешна библиотека – по-просто казано извлича и копира от ума му прозрения в зародиш.

Това се случва няколко пъти напоследък, откакто Джейсън е въвел програмите за синхронизиране и ги тества с действието на мнемогривната. Няколко екзотични идеи и предвиждания за развитието в бъдеще на мнемографията и въобще за някои вероятни обществени и политически катаклизми и развития са се появявали по време неговите пребивавания в мнемофилми или в неопределена мнемосреда. Те много му напомнят по характера си за негови идеи и предусещания, откровения и почти пророчески състояния, до които се е докосвал при своите пътешествия из лабиринтите на Вътрешната си сфера и при негови срещи с Вътрешните му учители.

При досегашните си практики във Вътрешната сфера Джейсън не е разполагал с устройството и с възможност за тяхното записване, както може да прави отсега нататък. Мнемогривната записва информацията в специалния му кодиран сегмент.
Принципно, прозренията във Вътрешната сфера се генерират постоянно, те не са готова натрупана информация, която може да се източи напълно. Те произтичат от спецификата и комбинирането на вече натрупаното в мозъка, от добрата работата на вътрешния му генератор с океана на елементите в неговата Вътрешна сфера, от развитието на контактите с Вътрешните му учители, както и от степента на приближаване към външните граници и отварянето на порталите към универсалната Вътрешна сфера.

Системата в случая става допълнителен помощен инструмент, макар че идеите отиват в специалния сегмент на Джейсън и има риск от изтичане на информацията. Ако прецени такава опасност или при невъзможност да контролира специалния си сегмент, Джейсън в бъдеще би могъл да заличи неговото съдържание, да изключи тази опция и да записва всичко чрез допълнителен микрочип, за което е пригодена мнемогривната му. От друга страна, тяхното записване предоставя възможността за повторно връщане, анализиране и обмисляне. С наличния запис процедурата се улеснява. Веднъж преживени в мнемосредата, те вече стават интегрирана част във Вътрешната му библиотека. Повторното влизане стимулира тяхното надграждане, натрупване и доразвитие. Сърфирането в нея е възможност за тяхното намиране и разглеждане, както всеки друг спомен, всяко нещо някога видяно, чуто, преживяно или помислено... макар  че изисква съответните умения в резултат на дългогодишна практика. С ползването на пряк запис чрез мнемогривната и системата връщането към вече изживяното в мнемосредата заедно с всичките възникнали идеи, догадки, решения и открития, става по-лесно и по-бързо. А при двойното вътрешно възприятие записът запечатва и всичко случило се при вътрешното странстване и става добър помощник за надграждане. В записа се запечатват и редица елементи, които може да убягнат от преките спомени след пътуването и да отнемат не малко време, за да бъдат издирени във Вътрешната библиотека.

От друга страна, практиката във Вътрешната сфера постоянно утвърждава и доразвива уменията, докато прекаленото улесняване чрез използването на готови записи чрез системата може да доведе до закърняване и ограничаване на способностите. Необходимо е и е добре практиката да продължава интензивно и редовно. Такива свои пребивавания в мнемосреда Джейсън нарича състояния на рекомбинативна синхронизация.

Колкото повече се запознавам с информацията от вътрешния свят на Джейсън, толкова повече разбирам, че мнемосърфирането за него е за сега по-лесно от сърфирането във Вътрешната му библиотека. Затова вижда в записите добър инструмент за надграждане и доразвиване на изплуващите по време на сеансите идеи.

Има и нещо друго, което Джейсън знае и не е споделял със своите работодатели или сътрудници. Независимо от строгата научна база и ерудиция на своя мироглед,  Джейсън добре разбира, че светът се оказва доста по-комплексен от това, което бяха предполагали преди и в което се стараят да го вкарат постулатите на официалната наука. На академиците така им е доста по-удобно, но Джейсън догматичният подход не го удовлетворява. Мистерията на неопределеността, водеща до мистерия на неопознаваемостта, появата в този контекст на едни или други „удобни” феномени, странното наличие на стандартни електромагнитни „знаци”, съответстващи на  конкретни човешки възприятия и мислене, поредица други интригуващи факти и явления, често повтарящото се усещане за наличие на по-дълбок вселенски замисъл, в крайна сметка неговата изострена интуиция и някаква неопределима сила в съзнанието му го карат да мисли, че рано или късно може да възникне и друг феномен – феноменът на пресичането между мнемо-виртуалната реалност и реалността на физическия им свят. Някъде дълбоко в себе си Джейсън предусеща, че в определен момент може да се окаже, че между мнемо-измеренията и реалните физически измерения се отварят енигматични автономни преки връзки и портали.


26.

Аз с особен интерес установих наличието на тези предположения на Андрей-Джейсън, защото те са фиксирани в паметта му преди неговата среща с мен, за да може да си е направил такива изводи от моето пристигане. Искам да кажа, че няма как да се е досетил за това в резултат на моето появяване в техния свят.

Разказът ми тук е по прочита на информация от Вътрешната му библиотека, установена преди въздействието на моя контакт с него. Джейсън интуитивно предварително е достигнал до прозрения, отнасящи се до пътя през Вътрешната сфера и нейните гранични зони, който все още не бе извървял докрай, за да е разполагал с конкретната информация на основата на пряк личен опит. Като се има предвид оставащото известно съмнение и че това беше негово предусещане, явно не разчиташе и на предварителни сведения, подсказани му недвусмислено от Вътрешен учител, защото в такъв случай това щеше да се подразбира. За мен беше ясно, че към оня момент преди моето появяване в този времеви сегмент и срещата ми с Андрей, в лабиринтите на Вътрешната му сфера все още не бяха обсъждали пряко темата за пресичането и неговото прозрение се базираше на индиректни основания...
 
Джейсън предчувства, че ключът към тези портали може да се окаже вътре в човешкия мозък и съзнание. В дълбините на неговите механизми се крие тайната към неподозирани феномени, възможности, пространства и измерения. Много трудно Джейсън би приел, че човекът е поредно случайно явление във Вселената, поредното мислещо растение, което ще увехне при първите по-силни слънчеви лъчи. Джейсън приема, че всичко видимо и невидимо от хората във Вселената е съставено по определена схема, с определен смисъл и цел. Не му се вярва, че в цялата тази сложна постройка има случайни съвпадения, независимо от ролята на случайността в математиката и в квантовата механика.
 
Често му се явява идеята и изпитва невероятното чувство, че всеки миг пред него ще се открие тайнствен портал, който не води нито някъде в ситуацията на мнемо-филма, нито обратно в техния физически свят, а някъде към съвсем друго непонятно измерение.
 
Все по-убедително го изпълва усещането, че по време на личните си ментални упражнения в комбинация с новите ефекти на мнемотехнологията, все повече се приближава към мистериозни и неподозирани досега брегове на границата между възможното и невъзможното, изпълва го ирационалното прозрение за все по-близък досег с прага към реалности, за чието съществуване човечеството не подозира.

Впрочем, по темата за мнемо-измеренията и мнемо-реалностите за сега в неговия свят май само Джейсън разсъждава. Да не говорим пък за феномен на пресичането или за енигматични портали към други сектори или измерения в реалния физически свят, други мистериозни реалности и измерения. Едва ли към момента на земята в неговия свят и време някой друг въобще си е помислил за настъпващото мнемо-бъдеще в цялата му възможна перспектива и последствия.

Ако оставим за сега настрана тези по-сложни аспекти на темата, можем да се върнем към различните практики на Джейсън и възможности при прилагането на мнемографията при едни или други предпоставки и обстоятелства. Има различни варианти и възможности за синхронизация, които образуват цял мнемоарсенал.


27.

В нашия свят все още не сме създали мнемографията и различните видове синхронизации предлагат един нов аспект за развитие на умения по пътя на интегралното съзнание. Както споменах редица понятия в техния времеви сегмент, макар и отнасящи се до аналогичен път на усъвършенстване, практикуван от Андрей, се различават като словосъчетания, макар и със същия смисъл и съдържание. За да избегна ненужно усложняване и объркване, приравнявам всички понятия към речника на Йога на интегралното съзнание. Още повече, че аналогични практики и техники срещнах и в света на Ардей и Ардон, както и в други времеви сегменти, и навсякъде има някои местни различия в наименованията на едни и същи неща.

Преминал през всички нива на личната ми Вътрешна сфера, пресякъл кръговете на граничните й зони, преминал през пластове, пространства, измерения и безкрайности на универсалната Вътрешна сфера и достигнал нейната сърцевина - без определена форма или установено място, намерил там невероятното, видял невероятния свят на Ардей и това, което те успяха да направят, срещнал се във Вътрешните сфери с учители, с родители, с предци, с матриците на живи от различни светове и с енергийните тела на вече напусналите физическите измерения – наблюдавам мнемотехнологията в света на Андрей и се запознавам с вътрешните му пориви и представи, изразяващи се във Вътрешната библиотека на Джейсън, техники и видове мнемосинхронизации – и виждам във всичко това просто един допълнителен аспект и упражнение по широкия Вътрешен път на интегралното съзнание.
 
Докато съм в контакт с Вътрешната сфера на Андрей-Джейсън и разглеждам елементи в различни нива и сектори във Вътрешната библиотека на неговото съзнание, аз асимилирам разнообразна информация, по която съм съставил моя разказ, и от която ще съставя малък каталог, включващ някои от видовете синхронизации.

Имайте предвид, че какалогът е частичен и най-вероятно ще подлежи на допълване и уточняване. Ще го предоставя на вашето внимание, с понятия в духа на речника на Йога на интегралното съзнание, в края на тази глава, след като приключа с още някои положения, за ваше сведение и удоволствие да разберете и знаете.


28.

Първо бих искал да ви поясня допълнително още някои неща за прилагането на мнемографията, които може и да не сте разбрали напълно.

При попадане в мнемофилма, участниците се оказват естествено в друга реалност и с друга самоличност. Има различни опции – те или играят като себе си, или като себе си с допълнени качества на определен герой, което изисква двойна идентичност, или изцяло забравят своята самоличност и се оказват на мястото на съвсем друг човек. Първите две опции с двойната самоличност ги използва Джейсън.

Третата опция е масовата и е характерна за участието в мнемофилмите от първата генерация, които се приемат от домашните устройства. В този случай, при влизането в мнемофилма участващият губи представа за своята идентичност в реалността си, като там остава в неактивно състояние. Т.е. той няма двойна идентичност, няма активен контрол над тялото си във физическия си свят, няма и паралелно възприятие. Той губи представа за физическата реалност, от която е дошъл във филма.

Все едно е заспал и се е оказал в ярък сън. Много ярък сън. И както при сънищата, когато сънят е интересен и приятен, изпитва удоволствие. Макар и със загубена представа за реалната си самоличност, остава, както и при сънищата, една тънка светеща нишка, една малка горяща частица от собственото съзнание, която прави връзка между неговия герой във филма и собственото му реално „аз” и дооформя вторичното му усещане за собствена идентичност в мнемофилма.

При участие в мнемофилм от първата генерация домашни устройства няма индивидуално, двойно или каквото и да е друго синхронизиране, няма и двойна идентичност. Хората, ползващи домашните уредби, докато са в сеанс, не запазват възприятието си в реалността им извън филма. Филмите не са синхронизирани, действието не се променя в зависимост от реакциите на клиента. Разбира се, по време на сеанса неговото възприятие е за реално изживяване в определена ситуация в кожата на определен избран герой, чиито личностни характеристики и действия се индуцират в съзнанието на участника. За всичко случило се и преживяно в мнемофилма, след края на сеанса и събуждането във физическата му реалност, участникът запазва жив и траен спомен. Ефектът в съзнанието му е като от току що преживяна реална ситуация, случилото се в мнемофилма и преживяното в качеството на героя се запазват и интегрират в паметта му като част от собствения му живот и действия, ситуации и действия, които реално са му се случили. Пълноценните спомени от многобройните участия в ролята на различни персонажи в мнемофилми се натрупват все повече в бездънните пространства на паметта му и са стимул за следващи участия. Човек може само логически да разграничи реалния си живот във физическото си измерение от преживяното в ролята на герои от мнемофилми. Важно е да уточня тези подробности, за да се знае каква е точно процедурата, усещането и ефектът от ползването на мнемотехниката от първата вълна на нейното въвеждане. Определено е било голям пробив в индустрията на забавленията и причина за тотален прелом в начина на живот.
 
При взаимно комбинирания синхронизиран филм от новата генерация на изнесените терминали няма двойна идентичност с активен контрол. Клиентите на заведенията, които влизат във взаимно комбиниран синхронизиран мнемофилм знаят кои са всъщност във физическата си реалност и играят в ролята на избрания от тях герой, но не запазват възприятието си в реалността извън филма. Външно те остават на масата като потънали в транс, не знаят какво става около тях докато не свърши филмът. Ангажимент е на заведението да им осигури някакво спокойствие. Синхронизирането е по отношение на другия. Системата възприема реакциите на клиента и модифицира излъчването при другите, за да се създадат идентични общи спомени. Изживяват един и същ филм, действията им във филма, реакциите, мислите и последващите след сеанса спомени се съчетават и синхронизират, различните участници се оказват в общата рамка на една и съща мнемореалност и запазват спомени като от съвместно реално преживяване. Това е масово прилаганата опция.

И при домашните сеанси от първа генерация и при взаимно комбинираните синхронизирани филми, участникът може да си избира предварително героя ако познава вече филма и знае какви са героите в него. В противен случай, ако влиза в нов и непознат филм, би могъл да зададе предварителна заявка за основни характеристики на героя си или пък да остави системата сама да го вкара в ролята на един или на друг герой. При предварителна заявка съвпадението с очакванията не винаги е пълно, защото изискванията на участника за определени характеристики все пак се съобразяват приблизително в съответствие със сюжета и с наличните във филма герои, които са фиксирани и не се променят. При домашните сеанси, в които системата определя героя му на случаен принцип, участникът остава със спомените си от участието си като съответния герой, независимо какъв е той, каква е била неговата роля в мнемофилма и дали тя съответства на неговия характер. Понякога спомените впоследствие може да не са удовлетворяващи, но те пак остават като от реално преживявание и част от собственото „аз” и от собствения живот.
 
При взаимно комбинираните синхронизирани филми, ползвани при изнесените терминали от новата генерация на мнемотехниката, когато участникът запазва във филма двойна идентичност макар и без активен контрол в реалната си обстановка, той знае кой е всъщност „навън” и има също различни опции за идентичността си в мнемофилма – предварително избран герой в познат филм, предварително заявени характеристики на герой в непознат филм, или случаен избор на герой по избор на системата. Разбира се, самата идея на синхронизацията и модифицирането на действието от системата чрез импровизации на основата на персоналните реакции на участниците означава, че при всички случаи първичната външна идентичност не може да остава пасивен наблюдател и дистанциран зрител в мнемофилма и че двете идентичности – тази на участника и тази на героя се интегрират и взаимно се допълват. Действието се развива по определен сюжет, в рамките на който системата винаги връща и вкарва героите, независимо от конкретните реакции на доминиращата идентичност и на съответните импровизации на системата в рамките на сюжета. Доминираща е реалната идентичност на участника от физическия свят, като тя може да подтисне идентичността на героя от мнемофилма или да приеме и да остави активни някои нейни характеристики, които харесва. Системата приема реакциите на доминиращата идентичност и прави синхронизацията между действията на участниците и съответните импровизации за създаването на една обща мнемореалност. Създаването в съзнанието на всички участници на идентични възприятия за действието и на общи спомени след сеанса е основната цел на синхронизацията и в това се състоят съответни импровизации. Но системата може да импровизира по реакции на участници, когато те активно започват да се противопоставят на предварително набелязания сюжет и предприемат противоположни действия. Докато системата се придържа към рамката на сюжета и се стреми да връща героите в нея, от реакциите на доминиращите идентичности се получават импровизации, които водят до непредвидими промени в сюжета и често се опитват да изкарат действието от неговата рамка. Често се получава своеобразно противопоставяне между реакциите и стремежите на участниците във филма и усилието на системата да задържи действието в рамките на сюжета. Понякога участниците се чувстват като в капан на сюжета, друг път успяват да разбият неговата рамка. Получава се своеобразна игра и надлъгване между участниците и системата. Участниците може да действат с обединени усилия, но може и да са в конфликт и да теглят развитието на действието в различни посоки. 
Има опция и за отворен сюжет, но тогава действието може много бързо да излезе от предварителната сюжетна рамка на мнемофилма и да стане скучно, защото развитието му нататък ще зависи от фантазията и творческите качества на участниците, както и от личностните им характеристики и съответно качествата на доминиращите им идентичности.

Джейсън знае, че при взаимнокомбинираното синхронизиране би могло да има теоретически и друго ниво, което не са програмирали за прилагане при изнесените терминали – участниците да играят самите себе си. Това е вече сравнително високо ниво, което предполага участникът да навлезе като самия себе си в една вече позната или съвсем непозната мнемосреда, в която събитията ще се развиват без предварителен план и сценарий, без да може да се предвиди какво точно ще последва, както става във физическата им реалност. Както и при използваните вече опции, действието може да се развива в рамките на определен сюжет със съответната синхронизация и импровизации, като участникът се включва като герой със собствените си лични качества, играещ в определения сюжет, а синхронизациите на реакциите на участниците имат за цел не толкова промяна в действието и сюжета, колкото създаването на идентично възприятие и общи спомени след мнемосеанса. Може да се развива и с отворена рамка на сюжета, предвиждаща непредвидими развития в резултат от личните реакции и действия на участниците. А може участниците да бъдат вкарани и в мнемосреда и действие без сюжет, в които те да определят и създават евентуалното развитие, на основата на своите фантазии и желания. Тогава те стават творци, създатели на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и нематериално в тази тяхна обща мнемосреда, а развитието зависи от техните намерения. Разбира се, за улеснение те могат да се възползват от услугите на системата, на мнемотеката, да си поръчват наведнъж едни или други мнемопакети на обстановка или на събития, с които постепенно да изпълват и населяват своята мнемореалност. Могат да поръчват на системата и тяхното премахване. Разбира се необходима е известна процедура, за да не се получи в мнемосредата хаос от появяващи се и изчезващи мнемопакети или отделни мнемообекти и мнемосубекти.


29.

Интерес представляват аспектите, свързани с болката и умирането по време на мнемофилм и общо при пребиваването в мнемоизмерение. Болката е реална. За разлика от странстванията във Вътрешната сфера, които са потъвания в собственото съзнание и преминаване през неговите нива и лабиринти, както и въобще пресичането на граничните зони и портали към универсалната Вътрешна сфера и навлизането в други измерения и реалности, при пребиваването в мнемосреда принципът е смесен пасивно-активен и се базира на въздействието върху мозъка отвън с индуцирането на конкретни електромагнитни пакети. Когато в действието в мнемосредата има основания за изпитване на болка, няма как тя да не е реална, доколкото мнемотехнологията с електромагнитното индуциране възпроизвежда възприятията на индивида в мнемосредата и състоянието на неговия мозък съответстващи на евентуалното аналогично състояние в реалната физическа среда. Разбира се, всичко е въпрос на програмиране и управление на системата от фамилията на Централния компютър, но така или иначе болката не е спестена в интерес на реалистичността на преживяванията.

Ако някой застреля героя в мнемофилм с индивидуално или взаимнокомбиниран синхронизиран сюжет, който съответно се променя непредвидено и неочаквано, участникът изпитва напълно реално болката. При ситуация, водеща логично до смърт, участникът получава почти напълно и усещането как умира, след което системата го рестартира и се събужда във филма сякаш е възкръснал. Ситуацията наподобява неосъзнат сън, в който не си задаваш въпроса защо е станало точно така, а продължаваш наблюдавайки с любопитство и интерес себе си сякаш отстрани и собственото си участие в действието. В обикновен мнемофилм при сценарий с убиване на героя, усещането за смъртта би било краят на участието му във филма.

Във Вътрешната библиотека на Джейсън намирам и интересни информации за досегашното прилагане на мнемографията в медицината, както и за перспективни възможности, макар и срещу съответно заплащане. Там където с мнемографски процедури и насочени фокусирани излъчвания не са успявали да компенсират и преодолеят последствията от мозъчни увреждания довели до парализи, инвалидност и други болести, все пак са предоставяли на болните възможност за нормално преживяване в мнемореалност като здрави хора. При такива случаи, повечето са изразявали желание да прекарват по-голямата част от ежедневието си в мнемофилми. В този контекст е възниквал въпросът дали някога не биха проявили интерес към постоянно пребиваване в мнемореалност или дори за окончателен отказ от физическото тяло, ако технологичните възможности и пазарът предлагат тези услуги.
 
Намирам и следи за обмисляне на други интересни възможности. Без да се стига до по-сериозната опция за презапис и временна размяна на самоличностите, синхронизираният взаимнокомбиниран мнемосеанс ще може да предостави възможността за споделяне на душевното и физическото състояние между близки хора, които желаят да споделят тази близост – между деца и родители, между съпрузи, между братя и сестри, между по-млади и по-възрастни, които изпитват взаимна обич, уважение и състрадание. Тази опция може да предостави също и възможността за споделяне и отнемане на болка, страдание и дискомфорт от другия, за проявяване на висша степен на съпричастност и за даряване от собствената сила и усещания за благополучие, с цел неутрализиране на болест и немощ.

Такова приложение за споделяне би могло да се въведе и в света на изкуството като на зрителите се излъчват и прехвърлят възприятията и душевното състояние на артиста по време на неговото изпълнение и така изкуството му се възприема по най-пълноценен начин отвътре.

Интересни промени могат да настъпят чрез прилагането на мнемографията и на мнемогривни и в областта на сигурността и спазването на закони и правила. Теоретически може да бъдат създадени мнемозатвори, като в съзнанието на осъдения се излъчват определени ограничения за придвижване в пространството, които правят излишен материалният затвор във физическата реалност. Такъв ефект би могло да бъде постигнат и с еднократно индуциране без да е необходимо задължително постоянно носене от осъдения на мнемогривна - да се създадат в съзнанието му трайни мнемоследи за вътрешно възприемане на стени и ограничения. Разбира се, ограниченията ще се отнасят и за сърфиране в мнемоизмеренията, иначе какъв затвор ще е това. Всякакви ограничения или достъпът до определени блага и физически или мнемопространства би могло да се налагат и предоставят трайно за определен период от време – чрез еднократно индуциране на съответни електромагнитни пакети, или оперативно в ежедневието при съответна необходимост или промяна в правата – чрез използване на мнемогривната. При необходимост трайно предоставени права или ограничения ще е възможно да се отменят по аналогичен начин чрез обратно индуциране.

Чрез използване на мнемогривната може да се създадат подробни системи с обществени и социални правила, които да се излъчват в съзнанието на хората и те да са в непреодолима необходимост да ги спазват. Това разбира се би могло да се постигне и с масово еднократно индуциране на принципи и правила, но хората най-вероятно не биха приели заради трайния характер на ефекта и биха го обявили като изкуствено унифициране, поробване от системата и отнемане на личната свобода и индивидуалност. Но мнемогривната винаги можеш да свалиш ако поискаш. Правата, отговорностите и задълженията чрез мнемогривната ще се предоставят и налагат в гъвкав порядък по предварително разгледана и приета схема – така както работникът сключва договор за работа, срещу която получава определена заплата или блага. Така няма да има всеобщо индуциране на базови принципи и правила с повече или по-малко траен ефект. Спазването на правилата и задълженията може да се налага и в пакет с определени права и възможности – например, ако искаш да пътешестваш в интересни мнемофилми, ако обичаш спазвай такива и такива правила, изпълнявай своите задължения, спазвай отговорностите си... Така ще може да бъде въведен окончателен порядък и хармония, стига тази опция да бъде използвана хуманно и благотворно, а не с нея да злоупотребят управници и политици за да използват и поробят населението. Но това май е някакъв идеален вариант, който за сега е далече от нашето време и днешната политика – си е мислел Джейсън.

Все пак, трябва много да се внимава с такива възможности. С мнемогривната (както и чрез еднократно индуциране) може да бъдат издигнати всякакви мнемоогради. Вървиш си по улицата и стигаш до дома на съседа си, но от определена линия нататък не можеш да преминеш и продължиш – виждаш пред себе си ограда и не си в състояние да я преминеш, тази ограда е заявена в Централния компютър и синхронизирано се излъчва на всеки, който стигне до тази линия в пространството. Ако разполагаш с код или получиш на момента съответно разрешение, продължаваш и влизаш. Така е много удобно за комуникация защото и в реално време можеш да влезеш в мнемоконтакт със стопанина на дома или пък с упълномощени от него дежурни оператори. Въобще носенето на мнемогривна ще предостави универсална възможност за всевъзможни аспекти на комуникация, по-точно – за тотална мултиформатна комуникация в мнемоизмерения и в реално време. Ако пък, поради собствения стремеж към независимост от системата и по-естествен начин на живот, не носиш въобще мнемогривна, и ако си позволиш да пресечеш без право на достъп оградата, която винаги ще е обозначена и визуално, тогава идва ред на резервната система, която автоматично се включва  индуцира в мозъка ти, и тогава вече резултатът би могъл да е от обикновено възпиране или задържане, до неприятно наказание и болка, в зависимост от това как е настроена системата от собственика й. Това е само един пример, който е показателен за това как би могла да се промени цялата организация на обществото, доколкото се отнася, в по-голяма или в по-малка степен, по-пълно или частично, до разрешения и забрани, входове и изходи, права и задължения, ограничения и пропуски, достъпни и засекретени информации. Разбира се, евентуалният срив в системата би довел до невероятен хаос, но затова фамилията на Централния компютър е подсигурена с няколко дублиращи резервни линии и нива, а освен това територията на Корпорацията за кинематография е най-стриктно охранявания и подсигурен обект на земята.

Изключително важни са и аспектите, свързани с прекъсването в самосъзнанието. Стандартното състояние на хората в мнемофилм от първата генерация домашни устройства и от втората генерация на изнесените терминали е свързано с прекъсване в самосъзнанието при входа и изхода. Аналогично е състоянието с навлизане в сънища и  излизане от тях, дори когато са осъзнати, като този пример сигурно ще е по-разбираем за хората от нашето време. Както става дори при излизане от сънища, в които си осъзнал, че сънуваш, но при събуждането самосъзнанието се прекъсва и навлизаш в реалната си среда. Почти никога не се осъществява непрекъсваемост в състоянието на самосъзнание освен ако не си овладял такова майсторство, което е много трудно и се постига чак когато преминеш някои от началните нива по пътя на Йога на интегралното съзнание. При мнемографията това положение е много важно не толкова заради участието в мнемофилми или странстването в мнемоизмерения, а доколкото преодоляването на това прекъсване е от основно и жизненоважно значение за евентуалното осъществяване на презапис и прехвърляне. Въпросът с непрекъсваемостта при преноса на самосъзнанието е изключително важен с оглед възможността за запис и съхранение в какъвто и да е външен носител на личността от по-млади години и от различни периоди с цел евентуалното прехвърляне на интегрирания вариант на записите и на самото самосъзнание в ново тяло, развито на основата на собствения генетичен материал. Джейсън практикува упражнения за усъвършенстване на своето умение за преодоляване на прекъсването при навлизане в синхронизация с двойна идентичност...
 
На Джейсън сега не му се мисли за огромната и продължителна предстояща работа, която го очаква за усъвършенстване на мнемогривната и програмите за формите на синхронизация.

В Корпорацията очакват той да финализира прототипа на лека портативна мнемогривна, с която да се ползват стандартните досегашни мнемофилми чрез  безжична връзка с центъра и дори представа си нямат какво е в ума му и с какво всъщност се занимава. А на него му е ясно, че предстоят много други, дори безкрайни възможности. Ще има ли достатъчно време и възможност да поработи на спокойствие?


30.

Кратък каталог на синхронизациите.

И в края на тази обширна глава, като искрено се надявам да не съм ви обременил прекалено много с информация и да не съм ви затормозил, нека да се върнем към Краткия каталог на синхронизациите, за който ви споменах, според информацията ми от Вътрешната сфера на Андрей-Джейсън.
 
Заявка на параметрите и условията – основна и леснодостъпна възможност, която означава предварително определяне на някои общи характеристики на мнемофилма, в който искате да се включите – специфики на сюжета, действието, характери на героите, или на героя, чиято роля ще играете. (В случая не става въпрос за самостоятелния избор на един или друг филм от мнемотеката, което става чрез търсене и намиране, а за поръчка към Централния компютър за определени общи параметри и условия, без предварителна точна представа за конкретния филм, който ще ви бъде предложен. Заявката би могла да се извършва с различни степени на конкретизация, включително до максимално уточняване на сюжет, действие, характер на героите и развитие на филма.)

Еднопосочно индивидуално преживяване - означава, че мнемошлемът само индуцира в мозъка на човека преживяванията, но не разчита и не предава паралелно на фамилията на Централния компютър неговите реакции и системата не вкарва в действието на мнемофилма импровизации и промени. Мнемофилмът си остава постоянно един и същ при всяко следващо включване. Индуцира се ново доминиращо възприятие за самоличност, различна от реалната, оставаща в пасивно състояние, за което се запазва спомен след приключването на сеанса. Тук освен вторичното усещане на удоволствието от действието, каквото човек усеща и по време на сън дори когато няма реалната редстава кой е всъщност в будното си състояние, много важни са ярките спомени, с които преживяното в мнемофилмча се прибавя към паметта и реалната идентичност на човека така както би било ако преживяното в мнемофилма е било преживяно в реалния му физически свят.

Синхронизиране – означава осъществяване на постоянна обратна връзка с Централния компютър и динамично модифициране в реално време на мнемосреда чрез постоянни импровизации и промени, съответстващи и в отговор на предизвикваните до момента от самата мнемосреда индивидуални възприятия и реакции.
 
Синхронизирано участие в мнемофилм – означава по принцип, че мнемошлемът или мнемогривната по време на индуцирането в мозъка на съответния мнемофилм (или постоянна мнемореалност) едновременно с индуцирането разчита реакциите на участника и ги изпраща на Централния компютър, който според реакциите извършва съответни импровизации и промени в действието на филма. Може да има поне два основни аспекта – индивидуално синхронизиране и взаимнокомбинирано синхронизиране, както и сложни комбинации между тях, или други комплексни съчетания с различни комбинирани синхронизирани възприятия. Синхронизирането може да бъде с непроменяем сюжет, с определена основна сюжетна матрица, подлежаща на импровизации и промени, или със свободен (отворен) сюжет.

Доминиращо възприятие – При индуцирането в мозъка на клиента се излъчва определена последователност и комбинация от електромагнитни знаци, като се създава доминираща каскада от асоциации, създаваща възприятията за мнемосредата, действието, собствените представи в тази среда, самоусещането по време на пребиваването в нея и пр. Тези възприятия създават общото усещането на клиента за собствената му самоличност и събитията в мнемосредата. (С индуцирането системата, разбира се, нито изтрива, нито заменя изцяло присъщата електромагнитна активност на мозъка на клиента и съответно неговата първична идентичност, самоличност и самосъзнание. При стандартния масов вариант на домашните устройства и общопрактикуваните еднопосочни индивидуални преживявания се индуцира временно доминиращо възприятие за новата самоличност на героя във филма, като усещането на клиента за реалната му първична самоличност остава потиснато в сянка, както по време на сън, когато човек не си дава сметка кой е в будното си състояние, освен в случаите на осъзнат ярък сън. За разлика от това участие в стандартни мнемофилми, при различните видове синхронизациите се индуцират в различни вариации допълнителни аспекти на самоличност като реалната самоличност остава активна съответно също в различни вариации и степени. При определени варианти на синхронизации клиентът може да играе самия себе си и е в среда без матрица и сюжет, в която сам сътворява обстановката и развитието на действието. Този вариант може да е комбиниран с участието на повече хора. Обстановката може да е напълно празна и да се създава от нищото от страна на участниците, или да има предварително заложени схеми, обекти или предпоставки. Възможни са различни комбинации между видове синхронизации и вариации.)

Индивидуално синхронизиране - мнемогривната приема от мнемотеката и излъчва в мозъка на Джейсън избрания филм. Едновременно с това мнемогривната разчита и приема обратно от мозъка му електромагнитната информация за реакциите му и я изпраща на Централния компютър. Централният компютър прави импровизации във филма на основата на реакциите на Джейсън и филмът постоянно динамично се променя и развива. Филмът, който е основа за импровизациите и динамичните промени в действието, първоначално има определена сюжетна матрица и цялост и би могъл да се излъчи и преживее в неговата завършеност без промени ако не е включена опцията за индивидуалното синхронизиране. При всяко приемане във формат индивидуално синхронизиране всеки следващ път филмът може да приема различни развития в зависимост от различията в индивидуалните реакции и съответните импровизации на Централния компютър. Филмът се записва във всеки негов нов вариант и би могъл да бъде отново включван и преживяван както в различните му вариации, така и в окончателно получилия се от натрупаните импровизации вариант (за целта, за да се преживее конкретния записан вариант, включването трябва да е във формат без синхронизиране). Индивидуалното синхронизиране има поне две степени – синхронизиране с цел създаване на реалистична мнемосреда и действие, адекватни на характера на участника, в общата рамка на основната матрица и сюжет на филма,  както и синхронизиране с предварително зададени насоки и параметри, с цел динамизиране, повишена непредвидимост, комплексност, екстремни развития, гранични състояния и други подобни. Индивидуалното синхронизиране може да бъде с определена основна сюжетна матрица или със свободен или отворен сюжет. (Индивидуалното синхронизиране към момента в реалността на Джейсън се практикува и екпериментира само от самия Джейсън.)

Двойно синхронизиране – същото като при индивидуалното синхронизиране, но във филма участват двама или трима души. Подобно на взаимнокомбинираното синхронизиране, но във филма участват не повече от трима души. Синхронизацията има две линии – импровизации на Централния компютър в резултат и в съответствие с реакциите на всеки от участниците с цел импровизации по действието в рамките на основната сюжетна матрица, и синхронизация с цел постоянно актуализиране на представата на всекиго за действията на останалите и за единната обща ситуация.

Индивидуално синхронизиране на мнемофилм със свободен сюжет (или с отворен сюжет) -  мнемофилмът първоначално няма определена сюжетна матрица и действието се създава от самия участник чрез импровизациите на Централния компютър въз основа на реакциите на участника.

Двойно синхронизиране на мнемофил със свободен сюжет – същото като при индивидуалното синхронизиране на мнемофилм със свободен сюжет, но във филма участват двама или трима души и синхронизацията има две линии – импровизации на Централния компютър в резултат и в съответствие с реакциите на всеки от участниците с цел създаване на действието, чиято посока не е предварително определена и синхронизация с цел постоянно актуализиране на представата на всекиго за действията на останалите и за единната обща ситуацията. Освен със свободен сюжет този вид синхронизиране може да се практикува и на базата на определена сюжетна матрица с импровизации и промени в действието. (Забележка: Виж и Взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране.)

Взаимнокомбинирано синхронизиране - импровизации в индивидуалното индуциране в съответствие с реакциите на другите участници с цел създаване на единна представа за мнемосредата и действието.

Синхронизирането в практиката с изнесените терминали в реалността на Джейсън означава нанасяне на промени в мнемофилма за съответен участник, отчитайки действията на другите, в случай на участие в мнемофилма едновременно на няколко души, с цел създаване на обща мнемореалност.

В случай на участие на няколко лица едновременно, импровизациите и промените в мнемофилма се различават за всекиго поотделно, с оглед синхронизиране и постоянно актуализиране на представата на всекиго за единната обща ситуацията и за действията на останалите. В резултат се създава обща мнемореалност еднаква за всички участници, които имат възприятия за действието и поведението на останалите без разминавания. Така всяко индивидуално индуциране е съобразено с реакциите на всеки един от другите участници и се създава единно възприятие за всички за мнемосредата и действието, което не се различава от възприятията им при евентуално подобно тяхно общо пребиваване и действие в реалната физическа среда. Остават общи спомени като при преживяна съвместно ситуация във физическата реалност. Взаимнокомбинираното синхронизиране може да бъде с непроменяем сюжет, с определена основна сюжетна матрица, подлежаща на импровизации и промени и със свободен или отворен сюжет. (Към момента в реалността на Джейсън се практикува само взаимнокомбинирано синхронизиране с непроменяем сюжет – в сеансите в изнесените терминали.)

Взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране – подобно на двойното синхронизиране със сюжетна матрица или със свободен сюжет, но с повече от трима участници и с много по-голяма сложност на процедурата – сложно съчетание на двата вида синхронизиране, при което освен импровизациите при всяко индивидуално индуциране с цел създаване на общо възприятие и среда, се добавя и комбинация от импровизации и промени, в съответствие с индивидуалните реакции на всички участници, с които се променя развитието на действието като общ резултат от индивидуалните реакции на всички в групата. Процедурата е предвидена за сравнително голяма група хора. Както и двойното синхронизиране, в този му вариант може да се осъществява с определена основна сюжетна матрица, или с отворен сюжет. И в двата случая процедурата е доста сложна, като в случая с отворен сюжет е предвестник за създаване на мнемообщности и мнемоизмерения. (Този вид синхронизиране към момента в реалността на Джейсън все още не се практикува.) Теоретически може да се надгражда и усложнява като се съчетава с включване в различни варианти на предварително зададени насоки и параметри в индивидуалното синхронизиране на отделните участници, както и с други още по-сложни форми на синхронизации и комбинирани синхронизирани възприятия. (Забележка: Виж Двойно синхронизиране на мнемофил със свободен сюжет.)

Двойна идентичност - сливайки се със своя герой във филма, Джейсън паралелно напълно запазва самосъзнанието си и през цялото време на действието не забравя кой е всъщност в своята външна физическа реалност, остава почти изцяло в своето собствено „аз”, въвлечено в ситуацията на филма, допълнено с характеристики и способности, присъщи на героя. В случай, че желае, може да регулира степента на моментно абстрахиране от реалната си самоличност от физическия си свят извън филма. Възприятието на двойната идентичност се постига по два коренно различни начини. В определена степен то се получава от апаратурата чрез формата на синхронизиране, като по-конкретно се предопределя и регулира от обхвата на доминиращото възприятие, предвиден в програмата на мозъчното индуциране. Същинска проява на двойната идентичност с няколко различни състояния-нива се постига чрез овладяването на паралелното възприятие.

Паралелно възприятие - трудно постижимо състояние, за което се изисква дългогодишна индивидуална специфична практика. Постигането му зависи не от използването на апаратурата и от програмата в системата, а от предварително овладяна лична способност. В основната си форма, която е най-ниското и достъпно за овладяване ниво-състояние, принципно означава участие в мнемофилм, или пътешествие във Вътрешната сфера, като същевременно с една част на съзнанието си човек остава активен във физическата си реалност и изпълнява автоматизирано действията си. Фокусът на самосъзнанието му е насочен към действието в мнемофилма или към вътрешните му пътешествия и преживявания. Постигането на способността за паралелно възприятие, включително в неговите по-сложни състояния, е умение от средно ниво по пътя на Йога на интегралното съзнание, но за непосветените и непрактикуващи е предизвикателство от висша степен. Стабилното задържане в състояние на паралелно възприятие изисква трайно овладяване на тази способност.
 
Паралелното възприятие по принцип винаги се осъществява с двойна идентичност, независимо от нивото, т.е. по време на вътрешното преживяване при всички форми-нива осъзнаваш напълно кой си във външната си физическа реалност и че си в състояние на паралелно възприятие с вътрешни преживявания. Същевременно, при различните нива-състояния на паралелното възприятие в различна степен се запазва двойната идентичност. Доколкото определено ниво от съзнанието и така наречените „помощни офицери” поемат грижата и отговорността за автоматичните действия във външната физическа реалност, по време на паралелното възприятие и вътрешния път, те имат и автопрограмирана задача да върнат самосъзнанието във физическата реалност в случай на непредвидени екстрени обстоятелства, застрашаващи живота, или в случай, че преценят такава необходимост. Паралелното възприятие има няколко форми (нива) или състояния – при всички състояния (степени) фокусът на самосъзнанието е концентриран към вътрешното действие, като при различните състояния в различна степен се преразпределя и насочва и към външното действие във физическата реалност.

Двойна идентичност с активен контрол – сравнително трудно постижимо състояние от категорията на паралелното възприятие. Докато е в мнемореалността Джейсън не само запазва самосъзнанието си от физическата си реалност, но и поддържа постоянно наблюдение върху състоянието на физическото си тяло, което е в процеса на сеанс, като е готов, при необходимост, да поеме активен контрол и да напусне мнемофилма.

Двойна идентичност с абсолютен активен контрол – състояние от категорията на паралелното възприятие – усъвършенстване на двойната идентичност с активен контрол, при което, по време на сеанса и на възприятията и действията в мнемосредата, освен постоянно наблюдение върху физическото тяло във физическата реалност, се запазва паралелно постоянен активен контрол върху неговите възприятия и действия – функцията, която при стандартно паралелно възприятие се изпълнява от „помощните офицери” им се изземва, като те остават в присъствие на готовност и резерва, а фокусът на активното самосъзнание е разпределен и насочен едновременно и към двете реалности – мнемореалността и физическата реалност.

Четири нива-състояния на паралелното възприятие – стандартната, най-елементарна и най-лесна за постигане форма на паралелното възприятие е когато съзнаваш кой си и че си се потопил навътре в океана на паметта си (или в действието на мнемосредата), знаеш, че там отвън си предоставил контрола на възприятията, реакциите и действията си на една част от съзнанието си, извън фокуса на непосредственото ти внимание, проявяваща се като „помощните офицери”, потопил си се в това уникално състояние, при което се отпускаш и потапяш в приключението на вътрешното пътешествие, фокусираш вниманието си върху вътрешното преживяване и оставяш външната си идентичност настрани в сянка, потъваш в приключението без да поддържаш непрекъснато във фокуса на съзнанието си осъзнаването за това кой си навън, оставяш се изцяло на решенията на „вътрешните офицери” и се потапяш изцяло в удоволствието на вътрешното приключение – като в сън, който от осъзнат преминава в неосъзнат. Т.е. при това състояние двойната идентичност може да не се поддържа постоянно в активна форма и да отстъпва на идентичността от вътрешното преживяване. Състоянието е уникално доколкото във външната среда продължава твоята нормална активност, в рамките на познатата рутина, контролирана и осъществявана от „помощните офицери”, но от гледна точка на твоето самосъзнание и усещане за идентичност, съзнанието ти се е отключило от външните действия и те се осъществяват автоматично, а възприятието ти е изцяло насочено навътре. При своите действия „помощните офицери” ползват цялата информация във Вътрешната ти библиотека с цел взимане на решения при реакциите ти във външната среда по време на паралелното възприятие. Теоретически паралелно възприятие може да се осъществява и без двойна идентичност, с цел почивка и пълно абстрахиране, защото при необходимост помощните „офицери” ще го алармират и ще го изтеглят мигновено във физическата му реалност.

Второто по възходяща степен състояние на паралелното възприятие е двойна идентичност, която се поддържа постоянно в активна форма. При това състояние във всеки момент на вътрешното си пътуване или на действията си в мнемосредата напълно осъзнаваш и не забравяш кой си във външната си реалност, от къде си дошъл и какво правиш. Съзнанието за тялото ти отвън, за идентичността ти отвън присъства непрекъснато паралелно с вътрешното ти приключение. Независимо от постоянното ти осъзнаване за външната ти самоличност и за смисъла на вътрешната среда, в която си се потопил, при това ниво нямаш пряк контакт с външните си възприятия и поведение, които са оставени изцяло на контрола и управлението на „помощните офицери”. Осъзнавайки външната си самоличност, вниманието ти е насочено изцяло към вътрешното действие и ти не знаеш какво в момента се случва с тялото ти във физическата среда, какво прави и говори.

Първите две форми са базови и преходни. Същинското състояние на паралелното възприятие започва с третото ниво, наречено паралелно възприятие с двойна идентичност с активен контрол. Това трето по възходяща степен състояние на паралелното възприятие е когато заедно с всичко, което възприемаш, усещаш и правиш по вътрешния си път или в средата на мнемофилма или друга мнемосреда, запазваш непрекъснатото наблюдение върху състоянието, реакциите и действията на физическото си тяло във външната ти физическа среда и знание за събитията, които се случват във външната среда по време на вътрешното ти странстване или на мнемосеанса. При това състояние имаш само наблюдение и знание за външната среда, но не и контрол върху външните си действия. „Помощните офицери” продължават да контролират и управляват тялото, реакциите и действията ти във физическата ти среда. Нямаш пряк текущ котрол върху техните действия и само наблюдаваш и имаш информация за случващото се отвън. Фокусът на самосъзнанието и вниманието ти се разпределя между вътрешното действие и външната ти среда, като външното ти състояние и действия остават на втори план. Същевеременно, при това състояние на паралелно възприятие с двойна идентичност с активен контрол, ако решиш можеш да прекъснеш вътрешното си пътуване и да излезеш във всеки момент. Ако прецениш за необходимо, можеш да поемеш контрола върху външната среда като прекъснеш вътрешното си пътуване или пребиваването си в мнемосредата, изземеш контрола от „помощните офицери” и пренасочиш изцяло самосъзнанието си към външната среда, завръщайки се от вътрешното приключение. (Състоянието, което Джейсън поддържа при паралелно възприятие - не само запазва самосъзнанието си от физическата си реалност, но и поддържа постоянно наблюдение върху състоянието на физическото си тяло и автоматичните действия, които то извършва под управлението на „помощните офицери”. Джейсън не губи нито за миг съзнанието за това кой е той всъщност, независимо от перипетиите в мнемофилма или по време на някое негово вътрешно търсене.)

Четвъртото по възходяща степен състояние на паралелно възприятие е наречена паралелно възприятие с двойна идентичност с абсолютен активен контрол. Паралелно с вътрешното действие изцяло отговаряш с раздвоен фокус на съзнанието си за външните действия. При това състояние, едновременно с вътрешното си пътешествие, възприятия и действия изцяло контролираш и управляваш с активното си самосъзнание и физическото си тяло, възприятия и действия във външната ти физическа среда. При абсолютния активен контрол изцяло изземваш функциите на „помощните офицери”, които остават в постоянна готовност и на разположение като резерва и подкрепа.
 
Двойна идентичност с динамичен абсолютен активен контрол – състоянието на абсолютен активен контрол може да се доведе до по-висока степен на усъвършенстване като се постига двойна идентичност с динамичен абсолютен активен контрол – фокусът на активното самосъзнание се поддържа едновременно върху събитията и действията във външната физическа среда и в мнемосредата, но може по желание да се преразпределя динамично в реално време като се акцентира променливо и съобразно обстоятелствата и необходимостта или в по-голяма степен върху събитията и действието в мнемосредата, или обратно – върху действията във физическата реалност.

Двойно паралелно възприятие - означава запазване и поддържане на паралелно възприятие с участие в двойно синхронизиран филм заедно с един или повече други участници. Състоянието включва и двойна идентичност с активен контрол.

Двойна идентичност в три среди – това състояние е от категорията на паралелното възприятие и означава сравнително висока степен на негово овладяване – може да се отнася както за състоянието двойна идентичност, така и за състоянията двойна идентичност с активен контрол и двойна идентичност с абсолютен активен контрол, като участникът, освен пребиваването си в мнемосеанса и действието си в мнемосреда, извършва едновременно и навлизане и странстване във Вътрешната си сфера. И трите форми изискват голямо майсторство, като вариантът с абсолютен активен контрол изисква най-развити умения. Състоянието има и друго наименование (виж "Двойно вътрешно възприятие" и "Двойно вътрешно възприятие с паралелно възприятие").

Двойно вътрешно възприятие – едновременно пребиваване в лабиринтите на Вътрешната сфера или прелитане из секторите на Вътрешната библиотека, от една страна, и сърфиране в мнемофилм или пребиваване в мнемоизмерение, с индивидуално синхронизиране, от друга страна.

Двойно вътрешно възприятие с паралелно възприятие – към паралелното прилагане на двата вътрешни процеса се прибава и паралелното възприятие, което може да е със или без активен контрол върху външните действия.

Прескачане през портали във филми и мнемореалности - прескачането може да се осъществява в различни варианти. Програмирано прескачане по точно определен план и схема. Прескачане по собствено усмотрение, но със знание за конкретните портали и за мнемофилмите към които водят и с предварително заявени координати на порталите за връзка. Прескачане с определени координати на портали, но без предварително познаване на следващото място. Прескачане със случайно и спонтанно откриващи се портали със знание за евентуалните филми в които би могъл да попадне. Или комбинирано преживяване с прескачане от филм във филм чрез случайни асоциативни връзки и случайно отварящи се портали, без да е предварително известно в какъв филм или в каква обстановка ще попаднеш и при което той няма да има представа и да знае каква ще е следващата ситуация, в която ще се озове...
 
Паралелно възприятие с прескачане - това понятие включва две уникални, труднодостъпни и комплексни състояния и действия – паралелното възприятие в различните му варианти и прескачането между мнемореалности също в различните му варианти. Героят му ще прескача между филмите, а Джейсън с различни имена и самоличности, ще продължава да запазва, независимо от всички перипетии на филмите, и самосъзнанието на своето собствено „Аз” на Джейсън. През това време другото му „аз” ще изпълнява предварително набелязана задача – например, разходка из сектора на Колизеума, съпровождан от гардовете-съгледвачи, или разговор с красивата девойка, седнала сама на маса в едно от кафенетата. През целия му поход сред мнемофилми и мнемоизмерения Джейсън ще запазва наблюдение и готовност за контрол върху действията на външното си „аз”, управлявано от помощните „офицери”. Състоянието включва двойна идентичност с активен контрол.

Тройно паралелно възприятие - понятието включва уникално  участие в две комплексни паралелни вътрешни действия - двойно синхронизиране с друго лице в мнемосреда с едновременно отскачане или навлизане в лабиринта на Вътрешната си сфера и поддържане на паралелно възприятие с активно автоматично действие във физическата реалност.

Тройно възприятие с двойна идентичност и прескачане - тройното възприятие е съчетано с двойна идентичност и прескачане между мнемореалностите...

Двупосочно синхронизиране - това понятие означава двойно синхронизиране при участие в мнемофилм (с различните му възможни вариации и комбинации с други синхронизации), при което освен другите форми на синхронизация в мозъка на участника се индуцират и усещанията и мислите на другия участник в мнемофилма. Това синхронизиране включва състоянието на индуциране на чужди възприятия и мисли, което на пръв поглед наподобява двойствено комбинирано синхронизирано възприятие по време на участие в мнемофилм. Има обаче съществена разлика защото при двупосочното синхронизиране се индуцират чужди мисли и възприятия на друг участник в качеството му на съответния герой във филма, чиято роля преживява. Когато двупосочното синхронизиране е съчетано с двойна идентичност на участниците, в мозъка на определен участник в мнемофилма, освен мислите и възприятията на някой от другите участници в качествотго му на съответния герой от филма, може паралелно да се индуцират и личните мисли и възприятия на този друг участник с двойна идентичност. Но при всички случаи такъв контакт с чуждото съзнание е сравнително повърхностен и не се осъществява дълбокият обмен и сливане както при двойствено комбинирано синхронизирано възприятие. (Теоретично процедурата на синхронизиране може да се усложни дотам, че да се постигне по-пълен обмен и сливане на съзнанията между различни участници, но би изисквало отделянето за този мнемофилм на по-голям технически капацитет от страна на системата, а поради самата специфика на възприятията при обмена това би поставило за участниците действието във филма на втори план. По-голям смисъл би имало да се прилага при участие в мнемосреда с отворен сюжет, когато участниците присъстват като самите себе си.) Ако участват трима души или при повече участници (както е при процедурата за взаимнокомбинирано синхронизиране с множествено индивидуално синхронизиране), контактът със съзнанието на третия участник, или на някой от групата, е по избор или по предварителен план за последователна смяна. Теоретично може да се индуцират чуждите преживявания и мисли на повече от един човек. Зависи от индивидуалното решение, капацитета и способностите на самия участник да поеме по-голям обем чужди усещания и мисли на повече хора. По желание на участника опцията на двупосочното синхронизиране може да се изключва от него с кодова команда по време на самия мнемофилм.

Комплексно двупосочно синхронизиране – по-пълно и дълготрайно двупосочно синхронизиране в обособена мнемореалност, в мнемогрупа, в мнемообщност или в отделно мнемоизмерение.

Множествено комбинирано синхронизирано възприятие – състояние, при което се осъществява обмен между съзнанията едновременно на повече от двама души. Тази процедура е усложнен вариант на двойственото комбинирано синхронизирано възприятие, като обхватът и пълнотата на обмена и степента на взаимно сливане намаляват в сравнение с обмена между двама души.

Двойствено комбинирано синхронизирано възприятие – установяване на връзка и обмен между съзнанията на двама души чрез използване на мнемографията и пребиваване в мнемосреда с конкретната цел на интелектуален, емоционален и духовен обмен между двамата души без обвързване с действие в мнемофилм. Абсолютен вариант на тази процедура и вид на комбинирано синхронизирано възприятие е временната взаимна смяна на личности. (Процедурата и състоянието са близки до процедурите за запис на личността на външен носител и за презапис на личността и на самосъзнанието и тяхното прехвърляне, но тези процедури не са включени с друга терминология в настоящия каталог поради това, че поради техния характер, специфика, уникалност и значимост излизат извън класификацията на различните синхронизации и състояния.)

Състояния на рекомбинативна синхронизация – за допълнително формулиране (когато участието в мнемосеанс със синхронизация оказва допълнително съдействие в процеса на спонтанното съчетаване на смислови единици от Океана на елементите в индивидуалната Вътрешна сфера, което води до неочаквани проблясъци и постигане на прозрения, осъзнаване и формулиране на истини, внезапно намиране на решения по трудни ситуации или въпроси, за което не е имало дастатъчно ясна и структурирана информация в стандартния логически процес на мисленето и търсенето на решения.

Рекомбинативната синхронизация е понятие от каталога на Джейсън-Андрей, което се свързва с едновременното участие в мнемосеанс, в контакт с Централния компютър.

При моя личен опит, до пристигането ми в света на Андрей и съответно Джейсън, при постигане на аналогични рекомбинативни състояния не бях ползвал въздействие от синхронизиран мнемосеанс по простата причина, че в нашия свят мнемографията още не е измислена, в някои други светове, до които се приближих, не се бях задържал за дълго, не навсякъде подобни мнемографски технологии се използваха с такъв обхват, както в света на Джейсън и Андрей, а в света на Ардей, Ардон, Солейкс, Томак и другите, прозорец към който веднъж си бях открил и до сферите на които се бях докоснал, още не бях навлизал дълбоко и там предстоеше да замина и да остана задълго впоследствие, но доколкото бях забелязал, мнемографските техники в това по-далечно бъдеще се използваха вече само с обучителна и образователна цел и по някои други, изглежда много по-разумни и смислени причини и начини, отколкото в света на Джейсън. С две думи, в моята вътрешна практика при обичайните състояния на рекомбинативен ефект на елементите от океана на Вътрешната сфера, няма нужда да използвам добавката "синхронизация". Ефект се постига при чисто движение по вътрешния път и навлизане във Вътрешната сфера без каквото и да е външно синхронизиране или въздействие. Освен ако под външно въздействие или синхронизиране не се има  предвид контакта с "отвъдната" информация през порталите към Универсалната Вътрешна сфера. 

Накрая тук бих искал да се върна на две неща. Първото е, че в така наречения от мен каталог включвам както техники и практики, които Джейсън е овладял, като паралелното възприятие, така и варианти за синхронизация на мнемофилм, които той е изпробвал в една или в друга степен и по които тайно продължава да работи при тестването на  мнемогривната, или предвижда като опции за нейното прилагане в бъдеще и като цяло за развитието на мнемографията. Тези синхронизации, които извадих от Вътрешната сфера на Андрей-Джейсън са  идеите, прозренията и плановете за разработване в бъдеще на Джейсън, като еманация на съзнанието на Андрей и едно общо негово прозрение за пътя, който би могъл да следва, дошло от дълбоките пластове на Вътрешната му сфера по време на пребиваването му в мнемосреда с двойна идентичност с активен контрол и без сюжет – програма, по която Андрей работи напоследък в Корпорацията за кинематография.

Второто, което искам да отбележа, е че макар Андрей-Джейсън до нашата среща да не е използвал в терминологията си Йога на интегралното съзнание, пътят на неговата практика е принципно аналогичен с моя, затова в разказа си използвам тази моя терминология и по отношение на неговия път.
 
Синхронизациите в мнемосреда по принцип се подсигуряват от мнемотехниката и заложените програми, но, доколкото са включени различни варианти на паралелно възприятие, като сложност на вътрешни процеси и необходим ментален ангажимен или допълнителни самостоятелни усилия на участващия в тях в определен смисъл техните състояния донякъде биха могли да се сравнят с някои състояния от началните и средните етапи в развитие на умения в практиката на Йога на интегралното съзнание.
 
Доколкото в нашето време все още не е създадена мнемографията и съответно ние все още не използваме такива технологии, при нас няма и подобни варианти на синхронизации. Както споменах, те могат понякога да помагат и да улесняват някои вътрешни процеси, но могат и да създават предпоставки за ленивост и закърняване на уменията.

Практиката във Вътрешната сфера трябва да се осъществява активно и без прекъсване. Моят път е протекъл изцяло през овладяване на Вътрешната сфера, без паралелно използване на такива или други помощни външни технологии. Но за него ще разказвам повече в някоя друга глава, ако времето и силите ми стигнат. Както казах, тези техники на синхронизации, включващи вариантите на паралелно възприятие,  съответстват на едно средно ниво на способности и умения по пътя на Йога на интегралното съзнание.
 
Дълъг път на овладяване на вътрешните пластове, сектори и лабиринти очаква практикуващия след това средно ниво докато се стигне до пределите на Вътрешната сфера и порталите за преминаване нататък. От друга страна, що се отнася до мнемографията, с нейното ефективно прилагане се срещнах и при контакта ми с времевия сегмент и света на Ардей и Ардон в едно доста по-далечно бъдеще, но това е друга история. Все пак, за разлика от света на Андрей, онова, което видях в реалността на Ардей е в много по-голяма степен свързано с овладяване на Вътрешната сфера и вътрешните сили, отколкото с прилагането на мнемографски технологии, които се използват най-вече в сферата на обучението, усвояването на способности, образованието и придобиването на научни и практически качества в съкратени срокове. Но както казах, това е друга и малко по-различна история.