На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта?
Когато есента ни спира,
със позлатената си шума –
там кестенчета ли възвират,
или със шепот се наддумват?
Нима забързал си към оня свят
неравномерните си крачки?
Не ти ли стига тази благодат,
която сипе вечер здрачът?
Поспри – водата ще се оттече
в пътеката към хоризонта,
където тича твоето дете
и този свят търкаля в обръч.
Настилане на калдъръм
© Copyright: Йотова Валентина, 2015
Свидетельство о публикации №115012111361
Свидетельство о публикации №115012111361
Рецензии