По опитомените молитви на деня
отрано пропълзява сивата мъгла,
сплела плитки от небесна пяна.
Като гъста сянка с дъжда пролазва тя
и по котешки пътеки поема съвсем сама,
с пръсти достигнала челото на Балкана.
Една свирепа мисъл сипкаво се ръси
и се вие по паяжините на столетник.
А пътеките до горе май никога не спят,
вият мислите си по чепати стволове
и в метафори обличат жълти делници.
Далеч оттук се простира твоят свят
с напъпилите в ранна пролет бели вишни.
И с поглед обличаш облаци на кръстопът,
докосваш се до нова вечност и молитви.
А моят ден от целомъдрие не спи,
търси твоя ден в промеждутък на минута.
През сълзи да ме усмихнеш със очи,
сякаш че сама съм дъждовното небе
и по разсъмналото утро да разказвам
как любовта в сърцето ми вали… Вали.
И отпъждам неудобните въпроси…
художник- Bente Hansen
Станси
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115011608099
Свидетельство о публикации №115011608099
Рецензии