Люляк
Сънувах те.
И беше ми любим.
Сърцето ми ухаеше на люляк.
Очи отворих.
А денят без грим
обгърна ме в мъгла
на дух изгубен.
Усмихвах се.
Усмихваше се ти.
Мълчанието между нас висеше.
Усетих как по скулите пламти.
А дъждът
в очите ми гореше.
24.09.2013г.
"РИСУНЪК НА ТЪГАТА"
Свидетельство о публикации №115011402343