Сонет
Боже! Как искам в живота да те имам!
В тези тихи нощи, сякаш без звезди.
Когато и небето е синьо и щастливо,
а цялата вселена е налюбена… ехти.
Как искам в такива нощи да съм с теб!
Косите ми да галиш нежно, мълчаливо.
По лунните пътеки и под нашето небе
да ме желаеш до безсилие… гушливо.
Да усещам в очите ти вятъра разнежен,
прелял у мене с безброя си от сетива.
И как в мига си сюблимен и копнежен
бездиханни с теб сме като влюбени деца.
Боже! Нека тоя миг у нас да е безкраен.
До болка! И до стон! До най- чистата сълза.
Как искам да те имам
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115011200254
Свидетельство о публикации №115011200254
Рецензии