Юлияна Донева - Жалба за младост

ЖАЛБА ЗА МЛАДОСТ

Таз криволичеща бяла пътека,
обрасла с коприва и лайкучки бели,
възвръща ми спомена лека-полека,
за младост, за обич, за дни отшумели.

О, как би могъл човек да забрави,
залезът ален и тази гора,
и онези очи златисто-кафяви
и онази усмивка тъй нежна, добра!

Ръцете протегнати с обич към мен
И очите му  пълни с любов и тъга...
Минути от Бога благословени.
Всичко отново си спомням сега.

И ме обзема такава тъга, че
присядам с премала до дънерът гнил
и чувствам в гръдта ми, сърцето как плаче:
„О, младост, остана ти в споменът мил!“


Рецензии