Скърцат думите-
плахи стъпки по снега.
Пресипнали клаксони
порят ръбове на мрака.
Скрила се е болка
в нечия добра душа,
а суетата бърза
по застоялите траверси
на човешкото очакване.
И денят е склопил очи,
мъглата тегне ядно
по зениците на нощи.
Скърцат бели стъпки,
а след тях е нищо…
и нищо не личи.
Някой някъде с надежда
е себе си вместо знак
оставил.
художник- Вячеслав Курсеев
Някой някъде
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115011010474
Свидетельство о публикации №115011010474
Рецензии