Вали

Вали.
Малки бели пеперуди
пространството изпълват
току пред мен,
сякаш е преграда
от мъгла префинна.
И смисъл бял ми носят.
Подаряват ми деня си,
а той лети с мен и теб
по своя зимна амплитуда.
Изписва по стъклата на деня
чудновати приказки,
с които в душата ми валят
вълшебности и чудо.
Комините проточват
изплезени езици
и рисуват мисъл
в безгласни звуци.
Някъде далеч ехти
от тишини на гларуси
пространството,
в което ми се иска да съм
оставила следи за после,
когато в скитница
ще се превърна.
Валят очаквания в ромон
стихнал на душата.
И небето ми е изумруд,
побрал се в синя мида,
който иска да преспи
в забравени наречия.
С поглед го докосвам,
сякаш  че съм пухче
от тялото на птица,
с което миглите му
ги притварям
и утре му наричам.
Тогава ще е бяло.
Извалял се този ден,
но оживял от болка,
радост за да бъде.
Светлина. Очи.
От бялото небе
на най- белия ми ден,
който някога съм имала.

художник- Йовка Мечкарова