Валерий Вьюхин Качели Люлка

„КАЧЕЛИ”
Валерий Николаевич Вьюхин (1941-2018 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛЮЛКА

Ти, самотно селце в мойте мисли,
най-доброто сред целия свят!
Върху покриви новички шисти,
сякаш къщи каскети кривят.

Где са твоите шарени люлки,
под брезите където висях?
На момите поли-парашути
и девичия кикот...
Ах!

Люлки литваха с риска момчешки
към прекрасни небесни била!
И се рееха техните дрешки –
всяка бе с две победни крила.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Валерий Вьюхин
КАЧЕЛИ

Деревушка моя на отшибе,
Ты ль не лучшая средь деревень?
На домах твоих новенький шифер,
Словно кепки сползли набекрень.

А ты помнишь шальные качели
На березах твоих и столбах?
Парашютами юбки шумели,
Хохотали девчонки –
Ах!

На качелях взлетали мальчишки
В поднебесье – была не была!
И парили над ними пальтишки, –
Две полы, два победных крыла.




---------------
Руският поет Валери Вюхин (Валерий Николаевич Вьюхин) е роден на 4 август 1941 г. в с. Болшой Исток, Вологодска област. Завършва Егоревското авиационно училище (1961 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1974 г.). Първите му публикувани стихове са от 1963 г. във в. „Молодежь Севера”. Публикува поезия в списания като „Наш современник”, „Знамя”, „Север”, „Невский альманах”, „Родная Ладога”, „Крещатик”, „Арт”, „Войвыв кодзув” и др. Работи в гражданската авиация като бордмеханик на различни типове самолети (до 1998 г.). От 1998 до 2006 г. е водещ редактор в Научния център в Коми АССР, участва в създаването на тритомната енциклопедия „Республика Коми”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.), заслужил работник на културата на Коми АССР (1991 г.). Автор е на стихосбирките „Тяготение” (1973 г.), „Кровная связь” (1978 г.), „Земное небо” (1981 г.), „Поколение” (1991 г.), „О тебе” (2003 г.), „Родство” (2007 г.) и „Поступь” (2010 г.). Живее в гр. Сиктивкар. Умира на 2 юни 2018 г. в Сиктивкар.