Като просено зрънце,
като вик на щиглец,
като вятър несврътник,
като шепота в теб-
рисувам игра
на сенки и птици.
По бяла нега,
когато нощем и денем
се сливат…
По синури…
открай до край,
без граница в мига
за прелъстяване.
Без гари, влакове,
и пътища,
по криле на жерави
рисувам оня миг със теб,
без който не бих живяла.
В черупчица от мида
или в есенно стакато,
което ще звучи у мен
до крайчеца на пътя ми-
без пролети и есени…
Когато съм без теб…
Създаваме си светове,
от които само един избираме.
художник- Цветомир Илиев
Път
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114122404026
Свидетельство о публикации №114122404026
Рецензии