Вадим Стрельченко Чтобы! За да

„ЧТОБЫ”
Вадим Константинович Стрельченко (1912-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗА ДА

Да забрави крадецът за своите кражби,
даже клас да не взема от нечий хамбар!
И стопанин житейския път да опазва,
а не песът му, не и ръждив катинар!

За да бъде в труда си работникът славен
над машини, строежи, платна!
То зидарят не е само камък прибавен,
а рибарят не е само трал във вода.

За да трупа пазарът след клетви лъжливи
за парици нищожни, добити без труд,
сред боклука трошици, съвсем справедливо
бързо птиците после да ги отнесат!

Да не носят монетите лесни облаги,
да са ордени трудови в нашия дом!
Да се носят от люлката писъци благи,
след това да не свършва животът със стон!

Да делим – само зиме и лете –
земен спор на държавата! А ако не, то
да се пръснем в небето, разбили планетата
на множество малки и злобни планети!

Затова по земята тържествено бродим,
затова протръбила е бойна тръба.
...И на тази зелена земя аз не мога
да съм уличен просещ певец по съдба!


Ударения
ЗА ДА

Да забра́ви краде́цът за сво́ите кра́жби,
да́же кла́с да не взе́ма от не́чий хамба́р!
И стопа́нин жите́йския пъ́т да опа́зва,
а не пе́сът му, не́ и ръжди́в катина́р!

За да бъ́де в труда́ си рабо́тникът сла́вен
над маши́ни, строе́жи, платна́!
То зида́рят не е́ са́мо ка́мък приба́вен,
а риба́рят не е́ са́мо тра́л във вода́.

За да тру́па паза́рът след кле́тви лъжли́ви
за пари́ци ништо́жни, доби́ти без тру́д,
сред боклу́ка троши́ци, съвсе́м справедли́во
бъ́рзо пти́ците по́сле да ги отнеса́т!

Да не но́сят моне́тите ле́сни обла́ги,
да са о́рдени тру́дови в на́шия до́м!
Да се но́сят от лю́лката пи́съци бла́ги,
след това́ да не свъ́ршва живо́тът със сто́н!

Да дели́м – са́мо зи́ме и ле́те –
зе́мен спо́р на държа́вата! А́ ако не́, то
да се пръ́снем в небе́то, разби́ли плане́тата
на мно́жество ма́лки и зло́бни плане́ти!

Затова́ по земя́та търже́ствено бро́дим,
затова́ протръби́ла е бо́йна тръба́.
...И на та́зи зеле́на земя́ аз не мо́га
да съм у́личен про́сешт певе́ц по съдба́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вадим Стрельченко
ЧТОБЫ!

Чтоб воришка свои позабыл дороги,
Даже колоса в поле украсть не мог!
Чтоб лопата хозяина на дороге
Охраняла, а не пес и замок!

Чтоб над вывесками, парусами, станками
Был работник славен в труде!
Ибо каменщик – это не только камень,
А рыбак – не только сети в воде.

Чтобы от базара, от клятвы лживой,
Мелких денег, схваченных без труда, –
Сор да крошки остались, и торопливо
Унесли бы их птицы навсегда!

Чтобы монеты не знаком наживы ржавели,
А сияли орденами труда!
Чтобы, писком начатая в колыбели,
Стоном жизнь не кончалась никогда!

Чтоб делить – только зиме и лету
На державы землю! А если нет –
Расплывемся по небу, разбив планету
На множество маленьких злобных планет!

Вот зачем мы идем по земле, торжествуя,
Вот о чем трубит боевая медь.
...И на этой зеленой земле не могу я
Равнодушно, как нищий уличный, петь!

               1935 г.




---------------
Руският поет Вадим Стрелченко (Вадим Константинович Стрельченко) е роден на 24 октомври/6 ноември 1912 г. в гр. Херсон, Южна Украйна. Първите си стихове отпечатва през 1929 г. в одеските издания „Шквал”, „Прибой” и „Вечерние известия”. От 1936 г. живее в Москва, учи в литературния институт „Максим Горки”. Публикува поезия в издания като „Молодая Гвардия”, „Литературная газета” и др. Автор е на стихосбирките „Стихи товарища” (1937 г.) и „Моя фотография” (1941 г.). По време на Великата отечествена война е доброволец в състава на народното опълчение. През януари 1942 г. загива в боевете близо до гр. Вязма, Смоленска област. Голяма част от литературното му творчество е изгубена.