Билал Адилов
www.stihi.ru/2014/12/07/11708
Възможно ли е?
„Животът половина зад нас е, няма време, -
привела си лицето, ми каза тихо ти. –
Керванът ни отмина. И огънят неземен
Отдавна е угаснал. Тук-там личат следи.
Приятели по-просто е с теб да си останем,” –
аз още не забравям как думите шептиш.
Но мигар любовта ни, над нас кръжаща, няма
над скъсаните примки при нас да долети?
Очите ти аз гледам последен път печално,
как искам да почувстваш ти днеска моя блян.
Да приближиш до мене, с ръка да ме погалиш.
Тъй, както неотдавна, да бъда приласкан.
Защо ни е, любима, на нас раздяла тъжна?
От двама ни, кажи ми, кой огъня си скри?
И мигар любовта ни при нас не ще се връща,
когато продължава в душите да гори?
Перевод на болгарский: Дафинки Станевой
Билал Адилов - Възможно ли е? Возможно ли?
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114122302916
Свидетельство о публикации №114122302916
Рецензии