Василий Обухов Остывание Изстиване

„ОСТЫВАНИЕ”
Василий Алексеевич/ Константинович Обухов (1905-1949 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗСТИВАНЕ

Приятелко моя добра, погледни, разбери –
какви гръмотворни зари по небето блуждаят,
как слънце неясно посърнало, смътно гори
и в погледа мой помътнял отразено витае.

Боли ме, помисля ли... Мрачно тъмнеят очи,
сърцето се мъчи, сърце на самотна старица...
Къде младостта е? Нима няма пак да звучи?
Нима ни е вкопчило времето в алчни ръчици?

Нима прекосихме съдбовния си Рубикон?
Застигна ни есен с конете си неоседлани
и мраз побелял към прозорците неми със стон
притиска язвително своите ледени длани!

И в тези излишни години през мрак ще вървим,
облечени в студ побелял, онемял и злодеен,
ще бъде студено и няма да мога, уви,
аз твоите пръсти, любима, с целувка да сгрея.


Ударения
ИЗСТИВАНЕ

Прия́телко мо́я добра́, погледни́, разбери́ –
какви́ гръмотво́рни зари́ по небе́то блужда́ят,
как слъ́нце нея́сно посъ́рнало, смъ́тно гори́
и в по́гледа мо́й помътня́л отразе́но вита́е.

Боли́ ме, поми́сля ли... Мра́чно тъмне́ят очи́,
сърце́то се мъ́чи, сърце́ на само́тна стари́ца...
Къде́ младостта́ е? Нима́ ня́ма па́к да звучи́?
Нима́ ни е вко́пчило вре́мето в а́лчни ръчи́ци?

Нима́ прекоси́хме съдбо́вния си Рубико́н?
Засти́гна ни е́сен с коне́те си неоседла́ни
и мра́з побеля́л към прозо́рците не́ми със сто́н
прити́ска язви́телно сво́ите ле́дени дла́ни!

И в те́зи изли́шни годи́ни през мра́к ште върви́м,
обле́чени в сту́д побеля́л, онемя́л и злоде́ен,
ште бъ́де студе́но и ня́ма да мо́га, уви́,
аз тво́ите пръ́сти, люби́ма, с целу́вка да сгре́я.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Обухов
ОСТЫВАНИЕ

Подруга моя, дорогая моя, посмотри, –
Какие блуждают по небу тяжелые зори,
Как солнце неясно, как тускло и блекло горит
Оно, отражаясь в моем помутившемся взоре.

Мне больно подумать... Тускнеют и блекнут глаза,
И сердце томится, как у одинокой старухи...
Где молодость наша? Ужель не вернется назад?
Ужели так цепки у времени жадные руки?
               
Неужто и мы роковой перешли Рубикон?
Ужель обогнали нас осени рыжие кони,
И стужа седая к стеклу онемевших окон
Прильнет и покажет свои ледяные ладони?

И в эти ненужные, в темные эти года,
Одетые в стужу седую, немую и злую,
Мне холодно будет, и я не сумею тогда
Озябшие пальцы твои отогреть поцелуем.



Василий Обухов
ОХОЛОДЖЕННЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Ангелина Соломко)

О, подруго мила, моя дорога, подивись,
Як зорі блукають на неба канві, обважнілій,
Як сонце поблідло, неясно та тускло горить,
Відбиток його в моїм погляді, вже помутнілім.

Зболіла вже думка... Тьмяніє і блякне вже зір,
А серце шукає притулку і стогне, мов бабця...
О, де наша юність? Невже не прикликать її?
Невже так цупкі ті лещата нещадного часу?

Невже ж бо і нам, судилось ступити за край,
Що з давніх-давен пунктир-Рубіконом зоветься,
Й лиха заметіль вже несе нас за той небокрай
І осені коні вже нам згаптували сідельце?

І в ці непотрібні, ці темні, безвидні роки,
Що їх заметіль крижана та безлика огорне,
Ввійде в мене хуга, і я не зумію тоді
Зігріти цілунком твої захололі долоні





---------------
Руският поет и писател Василий Обухов (Василий Алексеевич/ Константинович Обухов, по други данни Николаевич) е роден на 5 януари 1905 г. Живее в гр. Харбин, Североизточен Китай, представител е на диаспората на първата емигрантска вълна на руската интелигенция. Завършва юридическия факултет при Харбинския университет. Прехранва се от хонорари в местната преса, живее мизерно. Публикува в литературни сборници и алманаси в Харбин и Шанхай като „Остров”, „Врата”, „Костер порыва”, „Сунгарийские вечера”, „Арс” и др. След влизането на съветските войски в Манджурия през 1945 г. е арестуван и до 1947 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ. Автор е на стихосбирката „Песчаный берег” (1941 г.). Много от стиховете му се превръщат в песни. Ценителите на изящната словесност го наричат Далекоизточния Гумильов. Умира през 1949 г. в Харбин.