И не как...

Стоит стакан.
Налитый чай.
Смолистая вода.
И запах краски на окне,
покрашено вчера.
Дым сигарет.
Кипит вода.
Горящие дрова.
И память будущее гонит,
прощались мы вчера.
Лежит конверт,
письмо внутри.
В нём чистые листы.
Хоть что бы я не написал,
Стирается "Прости"...
         2005 г.


Рецензии