Извинете, сър…
аз самичък съм
и търся влак… за някъде.
За по- добрия свят-
този тук жесток е
и не ми харесва.
За едни богат е,
а за други – беден.
И обич не дарява,
а радостта я няма.
А към мен е…
до болка безпощаден.
Нямам мама-
нея не я помня.
Казват- хубава била.
И грижовна… блага….
Ала поболяла се, горката,
хлебец нямало…
за всички.
А Господ съжалил я
и я при себе си прибира.
И татко нямам.
И не знам къде е,
нито името му знам,
нито как изглежда.
Затова съм сам.
И съм просто… Ничий.
С този куфар…
И той голям…
Ала в него побирах си мечтите.
И надеждица…
Добрия свят да видя.
Казват… да го стигна
трудно май било.
Затова съм тук…
И търся влака сам,
в студа, за този там…
добрия свят.
По Коледа...
Сър…
Кажете… него…има ли го?
И как да го открия…
Извинете, Сър
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114121707783
Свидетельство о публикации №114121707783
Рецензии