И сънят отиде си от мен,
и секундите си тръгнаха,
разпиляха се и часовете.
А вън е студ, и подреден,
чай ухае, и на мед, и билки.
И светло е, а е без звезди,
душата ми е сякаш петънце.
Политам в други измерения,
и света си искам да прегърна,
и в очите ти до края им сега,
на бездънното до края им…
Сега… у тях невидяна да потъна.
В такава нощ.
И без звезди.
Само по луна.
И бяла… бяла…
Прозрачно- чиста.
Бих искала.
Тогава само.
Да съм твоя.
Тогава само
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114121600125
Свидетельство о публикации №114121600125
Рецензии