Сергей Марков Раньше я знал такие преграды Знаех п

„РАНЬШЕ Я ЗНАЛ ТАКИЕ ПРЕГРАДЫ...”
Сергей Николаевич Марков (1906-1979 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗНАЕХ ПРЕДИ ТАКИВА ПРЕГРАДИ

Знаех преди такива прегради
само в съня ми сломен,
оледеняващи водопади
надигаха се срещу мен.

Вдясно и вляво урви висяха,
смърт бе на техния праг,
те като жълти оси се рояха,
лежащи на вечния сняг.

Всичко се случи с изгрев прекрасен,
скитник в годините бях,
следвах те, сякаш червена сърна си,
през целия хребет вървях.


Ударения
ЗНАЕХ ПРЕДИ ТАКИВА ПРЕГРАДИ

Зна́ех преди́ таки́ва прегра́ди
са́мо в съня́ ми сломе́н,
оледеня́вашти водопа́ди
нади́гаха се срешту ме́н.

Вдя́сно и вля́во у́рви вися́ха,
смъ́рт бе на те́хния пра́г,
те́ като жъ́лти оси́ се роя́ха,
лежа́шти на ве́чния сня́г.

Вси́чко се слу́чи с и́згрев прекра́сен,
ски́тник в годи́ните бя́х,
сле́двах те, ся́каш черве́на сърна́ си,
през це́лия хре́бет вървя́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Марков
РАНЬШЕ Я ЗНАЛ ТАКИЕ ПРЕГРАДЫ...

Раньше я знал такие преграды
Только в тревожном сне,
Оледенелые водопады
Вставали навстречу мне.

Справа и слева были откосы,
Где – смерть на каждом шагу,
Словно живые, желтые осы
Лежали на вечном снегу.

Все это было утренней ранью,
В пору скитальческих лет,
Я за тобой, как за красною ланью,
Шел через весь хребет.



Сергій Марков
ЗНАВ Я РАНIШЕ ТАКI ПЕРЕПОНИ... (перевод с русского языка на украинский язык: Ангелина Соломко)

Знав я раніше такі перепони
Лиш в неспокійному сні,
Де крижані водопади – стіною;
Душу терзали мені...

Справа і зліва – чорніли укоси,
Смерть там з усіх боків.
Наче живі, там жовтіли оси
В мареві вічних снігів.

Все те було так давно, на світанку,
В пору блукань і тривог...
Аби тебе, як ту лань, упіймати,
Цілий хребет я зборов.


---------------
Руският поет, писател, етнограф и пътешественик Сергей Марков (Сергей Николаевич Марков) е роден на 30 август/12 септември 1906 г. в с. Посад Парфентиев, Костромска губерния. Първото му публикувано стихотворение е от 1920 г. във в. „Красный вестник”, а първата му столична публикация е през 1927 г. в сп. „Красная нива”. Публикува стихове, разкази, фейлетони, очерци и статии в издания като „Маяк степи”, „Мир труда”, „Рабочий путь”, „Советская Сибирь”, „Сибирь”, „Сибирские огни”, „Звезда Севера”, „Комсомольская правда” и др. През 1932 г. е осъден на три години каторга с обвинения за създаване на контрареволюционна групировка и е заточен в лагера Мезен в Архангелск, но през следващата година е освободен след ходатайство на Максим Горки. През 1936 г. отново е арестуван и изпратен в Таганския затвор. След освобождаването му участва в сухопътни и морски полярни експедиции, прави няколко важни историко-географски открития. Действителен член е на Географското общество на СССР (1946 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.). Работи във в. „Правда Север”, в. „Вечерняя Москва” и в. „Акмолинский вестник”. Живее и работи в Москва. Автор е на книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Радуга-река” (1946 г.), „Золотая пчела” (1959 г.), „Земные корни” (1961 г.), „Небесные горы” (1961 г.), „Стихотворения” (1965 г.), „Топаз” (1966 г.), „Стихотворения” (1971 г.), „Серебряный простор” (1978 г.), на книги с разкази, повести, романи и повествования за великите географски открития като „Голубая ящерица” (1929 г.), „Арабские часы” (1931 г.), „Солёный колодец” (1933 г.), „Миклухо-Маклай” (1938 г.), „Люди великой цели” (1944 г.), „Юконский ворон” (1945 г.), „Повесть о Великом Охотнике” (1946 г.), „Русские люди на Курильских островах” (1946 г.), „Русские на Аляске” (1946 г.), „Подвиг Семёна Дежнёва” (1948 г.), „Идущие к вершинам” (1963 г.), „Земной круг: Книга о землепроходцах и мореходах” (1966 г.), „Вечные следы: Книга о землепроходцах и мореходах” (1973 г.), „Тамо-рус Маклай” (1975 г.), „Летопись” (1978 г.), „Серебряный простор” (1978 г.), „Рыжий Будда” (публикуван през 1989 г.) и др. Умира на 4 април 1979 г. в Москва.