Чудесен си- до невъзможност.
До прехласа, до нежна прямота.
Една надежда иде предпазлива,
наднича, а вън е черна пак нощта.
И мисъл съм ти... от нея как боли,
искаш, ала все още не ме имаш.
А любовта у теб влюбено шепти,
гърдите ти разпуква. Като пролет.
И бързаш… В шепици да гребнеш.
Да прелее във душата. Медовина.
Миро да поръси. И…сън ли съм ти?..
Радваш се. В живота ти съм истина.
Бързаш
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114121400196
Свидетельство о публикации №114121400196
Рецензии