Перечитывая Чехова

Можно
я тебе приснюсь
песней петой,
позови меня
- Мисюсь!
Где ты?

Позови меня,
ведь сон
точно в руку,
не на встречу
нашу он,
на разлуку.

Там,
в тумане
силуэт мезонина,
а любовь -
была и нет,
заменима.

Желтым листиком
кружусь
в вихре света.
И не надо
про Мисюсь.
Нет ответа.


Рецензии