Ники Комедвенска Искусство

Комедвенска Ники Болгария
Изкуство

Когато се трепеш за хляба насъщен,
омразата става единствено чувство.
Когато си вечно сърдит и намръщен,
върви, че мисли за изкуство!

Когато ти казват да траеш без ропот
и всеки протест е прахосан напусто,
когато си сам във дома, безработен,
върви, че мисли за изкуство!

Когато те стягат хиляда каиша
и хапеш със зъби напукани устни,
и ти е трудно дори и да дишаш,
върви, че мисли за изкуство!

Когато те смачкат големите хора,
мечтите оголени в миг те напускат.
Когато ти свършва дъхът от умора,
върви, че мисли за изкуство!

Обаче, напук на живота циничен,
целува те някой. Божествено чувство...
И пак се събуждаш, и пак си обичан,
и даваш... Това е изкуство!


Искусство
http://www.stihi.ru/2014/12/11/8931

Перевод с болгарского Александра Борисова

Когда рвёшь ты жилы за хлеб свой насущный,
Одна остаётся лишь ненависть чувством.
Когда ты всегда и сердита, и хмура,
Наплюй, думай лишь об искусстве!

Когда ты внимаешь и терпишь без слова,
И даже протест твой – напрасное буйство,
Когда безработная дома ты снова,
Наплюй, думай лишь об искусстве!

Когда тебя сотни ремней оплетают,
Все в трещинах губы зубами кусаешь,
И так тебе трудно, ты даже не дышишь,
Наплюй, думай лишь об искусстве!

Когда средь людей ты ответ не находишь,
Сгорают мечты, сокровенные чувства.
Когда даже жизнь в утомленьи закончишь,
Наплюй, думай лишь об искусстве!

Назло намерениям жизни циничной
Целует нас кто – то. Божественно чувство…
И вновь пробуждаешься, снова ты любишь,
И снова желаешь…Вот это искусство!