перевод- Йорданка Радева
Загуба аз зная какво е,
и мъка зная, болка още.
И се стремим въпреки това
да преодоляваме прегради
към висините на вселената.
И търся житейския смисъл,
и началото на доброто търся,
на любовта и вдъхновението още,
а на листите пред мен са
строфите на стихотворението,
което винаги пиша.
Нова среща аз очаквам,
както с нетърпение очаква
сухото лято- дъжда си.
И често става така-
че и музата чака поета,
пазейки вярата в честността,
верността и достойнството.
Наталья Деркачева
Познав печаль и боль утраты,
Природы кроткое созданье,
Я вновь стремлюсь сквозь все преграды
К самим высотам мирозданья.
Ищу смысл жизни и истоки
Добра, любви и вдохновенья.
А на листок ложатся строки
Обычного стихотворенья.
Жду новой встречи с нетерпеньем я,
Как ждут дождя в засушливое лето.
Бывает, что и муза ждёт поэта,
Честь, верность и достоинство храня.
Перевод стихи Наталья Деркачева
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114120407105
Свидетельство о публикации №114120407105
Рецензии