Бялата Богородица

В бяла икона лицето ти грее,
дело на някой незнаен зограф.
Той сътворил те е с цвят и идея -
символ на Божия доблестен нрав.

В иконостаса на старата черква
дяволи черни играят хазарт.
С фреската твоя зографът зачерква
всичко, което не става за арт.

Ти, Богородице с бяла премяна,
своя поклонник предпазваш от грях.
Той пък, прекрачил през прага на храма
трие от челото сажди и прах.

И се разнася из старата черква
дъх на тамян и прекрасен елей.
Ти, пренасочваш ги  в свята пътека,
правиш човек нов от всеки злодей.


Рецензии