Отвън почуква с ледни пръсти
посивяла пак зимата на прага.
Трепери камък- тежки мисли
препълват ми от днес душата.
А рана там е…
И горък стон…
И тежко ми е…
Звук… от камертон.
Сивее смръщен този ден сгърбушен.
Очите ми не виждат нищо. Самота.
Тръгнала си е от мене крехка есен,
остави във сърцето глуха празнота.
И сълзите са в очите…
И е болката в душата…
И теб те нямам вече…
И скръбна съм така.
Раздялата със теб скръбта довя ми,
дните ми се черни- сякаш че са нощ.
Страда ми душата- миналото пепел,
болка ме повива, и студ у мен е още.
А искам светъл ден…
И теб пак те искам…
Но ти мълчиш- без мен…
Не знаеш... теб обичам.
Почуква хладен вятърът на прага ми,
навява тежки мисли- глъхне моят дом.
Вън трепери камък- лед студът довя ми,
а тъй тежко е, сякаш нямам си подслон.
Без теб
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114113010956
Свидетельство о публикации №114113010956
Рецензии