Алексей Мишин Пока торгует время душами Търгува вр

„ПОКА ТОРГУЕТ ВРЕМЯ ДУШАМИ...”
Алексей Викторович Мишин (1936-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТЪРГУВА ВРЕМЕТО С ДУШИТЕ НИ

Търгува времето с душите ни
и сее билки за превратности –
не слушам радио язвително,
не гледам аз ТВ – развратното.

В напевни думи злото цели се
и стари рани днеска пресни са...
Мен бутат ме надясно – левите,
и нагло гонят вляво – десните.

Обвяват се зърното с плявата
и свършва нашето търпение...
Безпътица се мели, с врявата
угасва мойто поколение.

Златотърсачи на измамата,
край тлъста жила в миг заседнали.
Баща и майка вие нямате,
ни страдаща родина – бедната.


Ударения
ТЪРГУВА ВРЕМЕТО С ДУШИТЕ НИ

Търгу́ва вре́мето с души́те ни
и се́е би́лки за превра́тности –
не слу́шам ра́дио язви́телно,
не гле́дам а́з тиви́ – развра́тното.

В напе́вни ду́ми зло́то це́ли се
и ста́ри ра́ни дне́ска пре́сни са...
Мен бу́тат ме надя́сно – ле́вите,
и на́гло го́нят вля́во – де́сните.

Обвя́ват се зърно́то с пля́вата
и свъ́ршва на́шето търпе́ние...
Безпъ́тица се ме́ли, с вря́вата
уга́сва мо́йто поколе́ние.

Златотърса́чи на изма́мата,
край тлъ́ста жи́ла в ми́г засе́днали.
Башта́ и ма́йка ви́е ня́мате,
ни стра́дашта роди́на – бе́дната.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Мишин
ПОКА ТОРГУЕТ ВРЕМЯ ДУШАМИ...

Пока торгует время душами
И сеет зелье нам превратное –
Пустое радио не слушаю
И не смотрю ТВ развратное.

Сжигает зло слова напевные,
И оживают раны давние...
Меня толкают вправо – левые,
И гонят влево нагло – правые.

В полях зерно с мякиной веется,
И обрывается терпение...
Пока беспутство перемелется –
Моё угаснет поколение.

О вы, надменные старатели,
Засели враз у жирной протвины.
Знать, ни отца у вас, ни матери,
Ни разорённой бедной Родины.




---------------
Руският поет Алексей Мишин (Алексей Викторович Мишин) е роден на 18 октомври 1936 г. в с. Зуевка, Смоленска област. Първото му публикувано стихотворение е от 1953 г. във в. „Рославльская правда”. Завършва историко-филологическия факултет на Смоленския педагогически институт (1960 г.). Работи като механик на вагонно депо, кореспондент на вестници и на радиото, завеждащ културно-масовата дейност при Смоленския областен комитет на комсомола, директор на междуобластно бюро по пропаганда на художествената литература и директор на изд. „Смядынь”. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (1997 г.), почетен гражданин на гр. Смоленск. Автор е на 29 стихосбирки, сред които „Наедине с Россией” (1970 г.), „Кольца” (1972 г.), „Жарынь” (1973 г.), „Зелёная околица” (1974 г.), „Рябиновая осень” (1979 г.), „Пора свиданий” (1980 г.), „Повторное свидание” (1980 г.), „Земля любви моей” (1983 г.), „Песни полей” (1984 г.), „Люблю и верю” (1985 г.), „Колосья на броне” (1986 г.), „Поздние грозы” (1988 г.), „Благодарение” (1989 г.), „БИС” (1990 г.), „Портреты женщины любимой” (1996 г.), „Стихи и поэмы” (1996 г.), „Отец. Поэма” (1998 г.), „Родничок” (1998 г.) и др. Умира на 29 август 2009 г. в Смоленск.