Юлияна Донева - Споменът, в сърцето ми събуден

СПОМЕНЪТ В СЪРЦЕТО МИ СЪБУДЕН

Виси над мене сводът - тъмен, свъсен...
Сама, във час следобеден и късен,
вървя по път забравен и безлюден,
а споменът в сърцето ми събуден
ме връща в дни на нежност.
Душата ми се гърчи... Безнадеждно
отекват стъпките ми в тишината.
Потръпвам - от студа, от самотата...
Вървя… опитвам да не мисля,
но болката във мен отново писва.


Превела на Руски: Любовь ШУБНАЯ

А СЕРДЦЕ ПОМНИТ


И снова хмуро небо надо мной…
Бреду одна пустынною дорогой.
Так больно сердцу –
       в час дневной, ночной
в нём остаётся память недотрогой...
Всё безнадёжно. Корчится душа.
Лишь эхо в тишине шаги считает 
и где-то прячет звуки не спеша…
И одиночество часы листает…

Судьба (не знаю, сколько дней и лет) 
готовит боль на завтрак и обед…


Рецензии
Юлия, Ваши стихи очень трогательны - наверное, поэтому столько переводов. Может быть, в моём слишком много боли и грусти...
http://www.stihi.ru/2014/12/13/7772

Любовь Шубная   13.12.2014 18:24     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.