Алексей Марков Мне ведь, собственно, много не надо

„МНЕ ВЕДЬ, СОБСТВЕННО, МНОГО НЕ НАДО...”
Алексей Яковлевич Марков (1920-1992 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВСЪЩНОСТ, МАЛКО МИ ТРЯБВА

Всъщност, малко ми трябва, да гледам
уличките на стара Москва,
късно нощем да бродим с теб редом,
да е леко, безгрижно това.

А снежецът и бавно, и плавно
върху твоето рамо роси,
нека главното днес не е главно,
ромон думи без цел да гласи...


Ударения
ВСЪЩНОСТ, МАЛКО МИ ТРЯБВА

Всъ́штност, ма́лко ми тря́бва, да гле́дам
у́личките на ста́ра Москва́,
къ́сно но́штем да бро́дим с теб ре́дом,
да е ле́ко, безгри́жно това́.

А снеже́цът и ба́вно, и пла́вно
върху тво́ето ра́мо роси́,
не́ка гла́вното дне́с не е гла́вно,
ро́мон ду́ми без це́л да гласи́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Марков
МНЕ ВЕДЬ, СОБСТВЕННО, МНОГО НЕ НАДО...

Мне ведь, собственно, много не надо,
Лишь по улочкам старой Москвы
Поздно ночью бродить с тобой рядом
Без тяжелых забот и тоски.

И снежок чтобы медленно, плавно
На твое опускался плечо,
И пусть главное будет не в главном,
А в журчании слов ни о чем...

               1952 г.




---------------
Руският поет и преводач Алексей Марков (Алексей Яковлевич Марков) е роден на 22 февруари 1920 г. в с. Нини, Ставрополска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от 1940 г. във в. „Дагестанская правда”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). През 80-те години на ХХ в. е редовен участник и водещ на заседанията и литературните вечери на Клуба на руските интелектуалци и на гражданското общество „Память”. Превежда поезия от аварски език. Автор е на стихосбирките „Ветер в лицо” (1956 г.), „Осенний гром” (1961 г.), „Огонь на себя” (1963 г.), „Снова в дорогу” (1966 г.), „Моя земля” (1968 г.), „Стрелы” (1968 г.), „Берёзы светятся” (1968 г.), „Воробьи” (1978 г.), „Доброта” (1979 г.), „Если я не скажу” (1979 г.), „Звездопад” (1980 г.), „Кварты: Корот. стихи” (1992 г.), на сборниците с поеми и оди „Михайло Ломоносов” (1956 г.), „Слово о народе” (1958 г.), „Настенька” (1960 г.), „Ермак” (1962 г.), повестта в стихове „Вышки в море” (1952 г.) и др. Умира на 29 август 1992 г. в Москва.