Път от хризантеми ти постлах,
а дъждът прикриваше сълзите.
Есенният листопад бе плах
и с метла премиташе следите.
Две години с черната земя
вием като кучки - на умряло.
Как се чувстваш в тъмното сама?
Снежното тежи ли одеяло?
Гробът ти обрасъл е с върби
плачещи над траурния мрамор.
Твойта дъщеря ще си върви,
в живите да те потърси, мамо!
Път от хризантеми
© Copyright: Румяна Пелова, 2014
Свидетельство о публикации №114111809343
Свидетельство о публикации №114111809343
Рецензии