Без маски

БЕЗ МАСКИ
               
Взривени са
заводите ни първи.
Животът и тревожен,
не е скучен.
Великите
без маските
са мъртви.
Историята
още
с тях се учи.

Духът им
с вятъра
свести бездомен.
Душата им ранена
жъни вопли.
Но виждам ги.
Не са далечен спомен,
а вярата,
която още топли.

И лее стон
самотен, недостъпен,
на облак
градоносен и печален.
И аз съзирам
онзи миг пристъпен,
изпълнен с горест.
С гордостта запален.

Неверник дебне
злостен
и прегърбен,
да угаси
сегашната им слава.
На разпита
неволите да сбъдне.
И да ги
срине.
И да не прощава.

Но духът им
кой ли е достигнал!?
И леден вятър
само да го гали,
пак яростта е
на върха немигнал
и вярата в живота
още пали.

Взривени са
заводите ни първи.
Родината
на дъното се мъчи.
Живи сме,
но може би
сме мъртви.
И стъпките
да оцелеем
учим.

Но склонът
на Вапцаровата вяра,
изправен
и просторен и притихнал,
показва пътя
с истинската мяра.

Животът е любов,
копнеж изригнал.
16.11.2014г.


;