Виктор Агапов В моей деревне В моето село

„В МОЕЙ ДЕРЕВНЕ”
Виктор Данилович Агапов (1939-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В МОЕТО СЕЛО

Мойто село безлюдно е днес. Пустота.
Ала още в покоя блести красота...
По полята цикория синя цъфти,
край реката пчела
с песен прежна лети...

Домовете изчезват и мъка кълни.
Полудява ракита в самотните дни.
Всички тръгнаха. Никой не виждам отпред,
няма вече приятелски
топъл привет.

Само вятърът палаво с порив възбог
и с коприва обраслият сипей широк
доразказват за моите старци. За тях
вдига пътят забравен
отдавнашна прах...


Ударения
В МОЕТО СЕЛО

Мо́йто се́ло безлю́дно е дне́с. Пустота́.
Ала о́ште в поко́я блести́ красота́...
По поля́та цико́рия си́ня цъфти́,
край река́та пчела́ с пе́сен пре́жна лети́...

Домове́те изче́зват и мъ́ка кълни́.
Полудя́ва раки́та в само́тните дни́.
Вси́чки тръ́гнаха. Ни́кой не ви́ждам отпре́д,
ня́ма ве́че прия́телски то́пъл приве́т.

Са́мо вя́търът па́лаво с по́рив възбо́г
и с копри́ва обра́слият си́пей широ́к
доразка́зват за мо́ите ста́рци. За тя́х
вди́га пъ́тят забра́вен отда́внашна пра́х...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Агапов
В МОЕЙ ДЕРЕВНЕ

А в деревне моей никого. Пустота.
Но ещё сохранилась её красота…
На покинутом поле цикорий цветёт,
Шмель за речку летит
И о прошлом поёт…

Грустно мне потому, что исчезли дома.
Вот ветла одинокая сходит с ума.
Поразъехались все;. Никого не видать,
Нет и друга уже,
Чтоб привет передать.

Только ветра шального короткий порыв
И поросший крапивой широкий обрыв
О моих стариках, о былом говорит.
И дорога забытая
Пеплом пылит…




---------------
Руският поет, преводач и публицист Виктор Агапов (Виктор Данилович Агапов) е роден на 3 април 1939 г. в гр. Кузнецк, Пензенска област. Завършва Пензенския приборостроителен техникум. Живее в гр. Пенза. Член е на Съюза на писателите и Съюза на журналистите на Русия. Работи в Пензенския завод за електронно-изчислителни машини (1965-1968 г.), като литературен секретар в Бюрото за пропаганда на художествената литература (1968-1987 г.) и като завеждащ местната писателска организация към Съюза на писателите на РСФСР (1987-1992 г.). Преподава художествено слово в областното училище по изкуства за надарени деца (1992-1993 г.) и в областното училище за култура и изкуства (1994-1997 г.). Публикува поезия в списания като „Волга”, „Сура”, „Нева”, „Радуга”, „Кодры”, „Байкал”, „Работница”, „Крестьянка”, „Охота”, „Барвинок”, „Колобок”, „Ванька-встанька”, „Мокша”, „Светлячок”, „Сятко”, „Странник”, „Обозреватель” и др. Превежда поезия от украински, арменски, киргизки, мордовски, аварски, чувашки и др. езици. Автор е на над 90 стихосбирки и книги за деца, сред които „Вечные огни”, „Солнечные кудри”, „Музыка света”, „Солдатская мать”, „Энергия добра”, „Годы любви”, „Линия жизни”, „Витрина времени”, „На родине Радищева”, „Спасибо, музыка!” и мн. др. Умира на 19 декември 2009 г. в Пенза.