Не му е време, мили мой,
сърцата ни да се доказват.
Боли те теб, а мен безброй
вини натрупани ме смазват.
Кипи от сладост вечерта,
ала устите ни горчиви.
Боде и в двама ни солта,
като че камъни сме си забили.
И точно като счупен клон
увисват в нищото ръцете.
А можехме да сме подслон
за обич, свила си крилете.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2014
Свидетельство о публикации №114111311376
Свидетельство о публикации №114111311376
Рецензии
