Генка Богданова, Съдба

Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са, да остана,
или „ по дяволите „ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето
на майчицата си добра
и тя, от нежността обзета,
 въздъхнала : „Добре дошла!”
И ето ме сега пред вас.
Орисана да бъда  аз
на майка и баща утеха. 
Нещастия две рожби им отнеха.
Две рожби -  чакани, мечтани,
 превърнати в сърдечни рани!
Съдба! Нечаканата, нежелана,
едничка  радост им остана.
Обичана, обичаща за трима,
своите родители любими.


СУДЬБА
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Нежданна я и нежеланна
В сей мир встревоженый вошла
Останусь или не останусь
Такой дискуссия была.
Под сердцем билась я упрямо
Искала выход, вопия
И наконец сказала мама
Ну здравствуй доченька моя
Меня красивой и счастливой
Отцу на радость родила
А в век жестокий и пугливый
Двух деток раньше не могла.
Хотя желались и мечтались
На сердце ранами остались.
Судьба такою оказалась
Им Слава Богу я досталась.
Теперь любима за троих
Люблю родителей своих.