Ще ми измислиш ли безоблачно небе?
Да бъде с цвят на изгрев, на начало.
Да бъде ложе, пухкава постеля.
Олтар за жадното ми тяло.
Ще ми измислиш ли притихнало море?
Да бъде гладко като огледало.
Във него нажежена да се гмурна,
потъвайки където времето е спряло.
Ще ми измислиш ли поле?
И до безкрайност да е със цветя покрито.
Да сбира най - неземни цветове.
Да бъде наше. Да е неоткрито.
Готов ли си да споделиш любов?
Реална и до днес - неизживяна.
Една - единствена да бъде.
Неповторима и без право на замяна.
Да бъде като райски плод...
От зрялост - сладка, натежала.
Да бъде смисъл и живот.
Сакрален път към истина и вяра.
Смисъл и живот
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114103004114
Свидетельство о публикации №114103004114
Рецензии