Насън аз тебе, мила, те видях,
даряваше ми свойта топлина.
Любов такава срещал аз не бях -
душата бе сред райска долина.
Ах, колко хубава в съня ми бе!
Ти беше ми най-близка на света.
Като наяве пламнах в страст по теб
и галеха ме думите, смеха.
На воля да те гледам не успях
и даже името ти не узнах.
Цвят-устни да докосна не посмях,
да се свестя тогава не можах.
Събудих се, от тъмнина обвит.
Та нея не проби и слънчев ден!
Светът без теб бе скучен, ветровит -
лъча любовен похити от мен.
Подобно грешник в ад сега пламтя,
но чувам в мен как твоят глас звънти.
Пак чакам идването на нощта,
пак може би насън ще дойдеш ти!
Билал Адилов - Среща насън
© Copyright: Дафинка Станева, 2014
Свидетельство о публикации №114102002806
Свидетельство о публикации №114102002806
Рецензии