Андрей Егунов В тот день, когда меня не станет В д

„В ТОТ ДЕНЬ, КОГДА МЕНЯ НЕ СТАНЕТ...”
Андрей Николаевич Николев/ Егунов (1895-1968 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ДЕНЯ, КОГАТО НЯМА ДА МЕ ИМА

В тез дни след моя тъжен помен
ще ставаш рано и ще продължаваш,
в прозрачна стая ще се удвояваш
в пространството от въздух и стени:
душата ми сред сградата се рони,
покой и свежест има, няма спомен.


Ударения
В ДЕНЯ, КОГАТО НЯМА ДА МЕ ИМА

В тез дни́ след мо́я тъ́жен по́мен
ште ста́ваш ра́но и ште продължа́ваш,
в прозра́чна ста́я ште се удвоя́ваш
в простра́нството от въ́здух и стени́:
душа́та ми сред сгра́дата се ро́ни,
поко́й и све́жест и́ма, ня́ма спо́мен.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Андрей Егунов
В ТОТ ДЕНЬ, КОГДА МЕНЯ НЕ СТАНЕТ...

В тот день, когда меня не станет,
ты утром встанешь и умоешься,
в прозрачной комнате удвоишься
среди пейзажа воздуха и стен:
моей души здесь завалилось зданье,
есть лень и свежесть, нет воспоминанья.

               1934 г.




---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Андрей Егунов (Андрей Николаевич Николев/ Егунов) е роден на 14/26 септември 1895 г. в Ашхабад. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1918 г.). Първата му литературоведческа публикация е от 1923 г. Още през студентските си години превежда от древногръцки диалози на Платон и творби на Татий и Хелиодор. След 1919 г. е научен сътрудник в Академията по история на материалната култура, преподава английски във Военно-морското инженерно училище „Ф. Дзержински” (1931-1932 г.), чужди езици в университета в Томск (1934-1938 г.) и латински и гръцки в Ленинградския университет (1940 г.). По време на фашистката окупация завежда отдела за образование в Новгород (1942 г.), а в края на войната преподава немски на съветските танкови части в Нойщадт и Берлин (1945-1946 г.). През 1933 г. е арестуван и интерниран в Томска област, а през 1946 г. е осъден от съветските власти на 10 години, които прекарва в лагерите на ГУЛАГ в Западен Сибир и Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран, след което работи в музеите на Ломоносов и Пушкин в Ленинград и продължава да превежда творби от древногръцкия епос. Автор е на романа „По ту сторону Тулы” (1931 г.), на монографията „Гомер в русских переводах XVIII-XIX веков” (1964 г.) и на десетки обзорни статии и монографии като „Методы атрибуции в классической филологии”, „Греческий роман в русских переводах XVIII в.” и др. Поемата му „Беспредметная юность” (1933 г.) и негови стихове и поеми, които пише в периода 1929-1932 г., са публикувани за първи път в сборник „Советская потаенная муза” (Мюнхен, 1961 г.) и в алманах „Часть речи” (Нью-Йорк, 1980 г.). Голяма част от поезията му е изгубена. Умира на 3 октомври 1968 г. в Ленинград.