Билал Адилов - На прадеда Далах

      По-добре планината да ни притисне,
      отколкото да гледаме тази мъка.
                Далах Стур, XII век


Неволите си аз с кого да споделя.
И кой ще слуша пак за пътя ни нелек?
Безвремие е днес, а бъдното - в мъгла.
Изхвърлен на брега е честният човек.

Доверие кому да имам, прадед мой -
на алчния наглец, на хитрия лъжец?
Зачитат ги сред нас, а нямат чет и брой.
Малцина днес странят от Златния телец.

Наоколо - вражда, борба за власт пламти.
Ни съвест, нито чест, нито роднина скъп.
Щом правдата цениш, изгнаник ставаш ти
и влачиш си деня с проклятия и скръб.

Разбойникът блести в елитния салон.
Във вестници безчет кой само не гъмжа?
Понякога митът превръща мравка в слон,
не различаваш ти ни правда, ни лъжа.

Предателят навред със почит е приет.
Но как да славя аз фалшивия морал!
А земният човек очаква своя ред
и земната овца затуй стриже без жал.

Велик ти прадед мой, пак планината бди.
Тя вижда и мълчи, търпи бедите зли.
А Златният телец е цар като преди,
но в урвите ни кой със гняв ще го свали?

               Превод: Дафинка Станева