С днем рождения, дорогой Демир!

Olga Maltseva;

У Демира праздник - День рождения,
День Явления на БОЖИЙ СВЕТ!
Я тебе желаю вдохновения,
Дорогой болгарский мой поэт.

А еще желаю дивной осени,
Светлых грез и сказочной любви,
Музу твою, Танечку, попросим,
Разукрасить Солнцем Дни Твои.

Мелкий дождик наполняет лужи,
Осень робко входит в каждый дом.
Пусть октябрь предвещает стужи,
С Таней вам всегда тепло вдвоем.

Осень тебе дарит День рождения,
Для любви открыт весь БОЖИЙ СВЕТ!
Я дарю тебе стихотворение,
Дорогой болгарский мой поэт!

*   *   *

Демир Демирев е роден в с. Злато поле, Хасковско, на 5 октомври 1941 г. Жител е на Димитровград, но живее в родното си село. Дългогодишен член е на УС на Съюза на независимите български писатели.

Има публикувани стихотворения в издадената през 2000 г. българо-португалска антология “Излитане от мълчанието”, в руско-българския сборник “Светлая нежность моей любви” (2009 г.) и в антологията “Поетическо ателие Злато поле – 2011”. Награден е с дипломи от международния конкурс за превод от български на руски и полски език.

По негови стихове са написани популярни песни. Автор е на девет стихосбирки, като последната му носи заглавието “Навътре в мълчанието”. На сакралната дата и месец с двете 11-ици талантливият стихоплетец събра стотина свои почитатели в димитровградската библиотека “Пеньо Пенев”, където отпразнува, макар и с известно закъснение, не само своя 70-годишен юбилей, но и представи на ценителите на изящната словесност последните си творения. Двоен повод, за да застане в обектива на в. “Над 55”.

Приятелю, нека да тръгнем със странната ти фамилия – Демир Демирев? Откъде идва тя?
- По нашия край името и фамилията Демиреви се среща много често. Също такива фамилни имена има и в Северна България. Имахме министър Демир Янев, генерал Демир Борачев, световноизвестния щангист Деми Демирев и пр. Много сме (смях)! Демир е на турски, а на български означава Желязо. Твърди мъже сме, железни…

Как се чувства днес един поет пенсионер на 70 години?
- Пенсионер поет е чудесно, поне за мене. За някои сега е страшно. А поет пенсионер в световната поезия не съм срещал.

В днешното объркано и смутно време, когато близо 2 милиона пенсионери се чудят и маят как да сцепят стотинката на две, ти все още редиш рими. Откъде идва вдъхновението ти?
- Понякога и аз се питам откъде идва това. Този, дето е горе, над всички ни, и него питам от време на време, но и той си мълчи. Е-ее, някой път се сърди, когато ръката ми не го слуша.

В редиците на социалистическата милиция, където си работил дълго време, нямаше място за романтично-поетични души като твоята. Как оцеля, как се съхрани като поет и като човек в най-омразната за нашенеца институция от онези години?
- Е, аз си пишех… Много са и колегите, които пишеха. Тогавашната институция Народна милиция беше към изпълнителната власт. В цял свят е така. За нея има законови и подзаконови актове. Да не ги изпълнява ли?! Другаде търсете отговора. Аз започнах в милицията и завърших в полицията. Двадесет и осем години! За мене беше свято място. От шофьор на автопатрулна кола стигнах до старши офицер. Устоях! Имаше и време за мечти, и за писане, и време за работа.

Имаш здрав селски корен. С какво ти помага той да оцеляваш?
- Любов към земята и любов към хората - това завещаха родителите ми! Поетът Петър Анастасов в предговора към последната ми книга казва: “Не можеш да притежаваш всички звезди в небосвода, ако нямаш своето Злато поле!”.

Имал си срещи с Пеньо Пенев. Кой го уби всъщност - времето, епохата, режимът или неговите “доброжелатели”?
- Да, имах. Като ученик в димитровградската гимназия през 1955-1956 г. участвах в литературния кръжок ”Млада гвардия”. Срещите се провеждаха в една от стаите на в. ”Димитровградска правда”. След около година живеехме в един апартамент с Пеньо Пенев, но в различни стаи. Всъщност тяхната квартира беше само една малка кухничка. Там живееха Пеньо, съпругата му Мария, тъст му и малкият Владимир. Имам най-добри спомени от семейството им. После имахме няколко срещи. Това е!

Кой го уби всъщност - всичко заедно!… Животът на твореца е такъв.

На тези достолепни години навярно те вълнува и темата за смъртта. Какво мислиш за оная “с косата”, от която отърване няма?
- Нямам проблеми с нея (здрав селски смях)!!! Нека тя да му мисли, аз да съм й проблемът.

Поетът Петър Караангов бе написал: ”Животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас”. Твоята житейска мъдрост, амплоа на битието и творческото ти кредо?
- Вярвай в Човека, който и да е той. Защото няма друг, който да го замени!

Какво би пожелал на читателите на в. “Над 55”?
- На читателите на в."Над 55" пожелавам здраве и късмет. И да се обичат.
Поздравявам всички с последното си стихотворение:


Мелничарят на спомени

Познавам го от детството си.
Вълшебник е
мелничаря.
Мели.
И все мели.
Черно е
неговото мливо.
Спомените мои - бели!

Георги АНДОНОВ, Димитровград


  *     *     *

Честит рожден ден, поете! Бъди здрав и подкладай поетичния огън в Злато поле! Сърдечни поздрави!
 
 Мария Шандуркова

*   *   *

ЧРД-Бъди жив и здрав и всичко останало, което пожелаеш!
 
Vili Petrova

*   *   *
Честит рожден ден, Демире! Бъди здрав, обичай и бъди обичан! От натрупаните през годините мъдрост и житейска философия;
от човеколюбието, което носиш в себе си и от творческото си вдъхновение, продължавай да сътворяваш своите кратки като въздишки и силни като послания стихове!
 
Генка Богданова

*   *   *

ДОБЪР ВЕЧЕР,ПРИЯТЕЛИ МОИ!БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЗДРАВЛЕНИЯТА ПО СЛУЧАЙ МОЯ 73-ТИ РОЖДЕН ДЕН!ВИЕ СТЕ МИ НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО!РАДВАМ СЕ,ЧЕ ВИ ИМА! С УВАЖЕНИЕ КЪМ ВАС ДЕМИР ДЕМИРЕВ.

*   *   *