Павел Флоренский Эпитафия на незнакомой девочке Еп

„ЭПИТАФИЯ НЕЗНАКОМОЙ ДЕВОЧКЕ”
Павел Александрович Флоренский (1882-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕПИТАФИЯ НА НЕПОЗНАТОТО МОМИЧЕ

Нежните длани до пладне откъснаха пъпка уханна.
Вятърът с прах не пося снежната ти белота,
не опетни суетата живота ти, миличка дъще,
и непорочна те взе Скръбната Майка от нас.


Ударения
ЕПИТАФИЯ НА НЕПОЗНАТОТО МОМИЧЕ

Не́жните дла́ни до пла́дне откъ́снаха пъ́пка уха́нна.
Вя́търът с пра́х не пося́ сне́жната ти белота́,
не опетни́ суета́та живо́та ти, ми́личка дъ́ште,
и непоро́чна те взе́ Скръ́бната Ма́йка от на́с.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Флоренский
ЭПИТАФИЯ НЕЗНАКОМОЙ ДЕВОЧКЕ

Нежной рукой до полдня сорвали бутон ароматный,
снежность не дав запылить знойному ветру с пути.
Жизни тебя суетой не запачкав, родимая дочка,
и непорочной взяла Скорбная Матерь от нас.




---------------
Руският поет, учен, религиозен философ и богослов Павел Флоренски (Павел Александрович Флоренский) е роден на 9/22 януари 1882 г. в гр. Евлах, Елизаветполска губерния, Азербайджан. Завършва математическия факултет на Московския университет (1904 г.) и Московската духовна академия (1908 г.), след което преподава философски дисциплини (до 1919 г.). Интересува се от философия, математика, електротехника, религия, изкуство и фолклор. Публикува поезия и духовна есеистика в издания като „Новый путь” и „Весы”. През 1911 г. получава свещенически сан. От 1912 до 1917 г. е редактор на сп. „Богословский вестник”. След 1921 г. работи в системата на енергетиката и електрификацията, прави научни открития и публикува монография за диелектриците (1924 г.), развива активна дейност в областите изкуствознание и музейно дело, член е на Комисията по охрана на паметниците на културата и старините, пише статии за древноруското изкуство. Автор е на стихосбирката „В вечной лазури” (1907 г.) и на трактатите „Космологические антиномии Канта” (1909 г.), „Столп и утверждение истины” (1914 г.), „Смысл идеализма” (1914 г.), „Не восхищение непщева” (1915 г.), „Около Хомякова” (1916 г.), „Первые шаги философии” (1917 г.), „Очерки философии культа” (1918 г.), „Иконостас” (1918 г.) и „Мнимости в геометрии” (1922 г.). През 1928 г. е интерниран за няколко месеца в Нижни Новгород, а през 1933 г. е осъден на 10 години и е затворен в Соловецкия лагер на ГУЛАГ. На 25 ноември 1937 г. т.нар. тройка на НКВД от Ленинградска област го осъжда на смърт и на 8 декември 1937 г. е разстрелян. През 1958 г. е реабилитиран.