Този град

Колко тъжен е и пуст е този град,
как тишината му плаче по асфалта.
Смига светофарът из среднощен ад,
ридае мрачината- болката изплаква.

Нощем тайни тъмнината му преде
и шушука на ухо с уличните лампи.
Тук е тъмно, куче до котката не ще,
пъшка отдалече по пътя си трамваят.

И толкоз тъжно тук е… Мрак отвред,
проточил шия, булевардът е накъсан.
По него пъплят таратайки, лимузини,
тях не може никой с нищичко да сбърка.

А пластят се облаци от пеперуден прах,
над града ми птиците загубиха си пътя.
Тротоарите пустеят, няма ни една душа,
моята смирена е, а на другия- прохърква.

В тъмното витрините от щастие блестят,
неоновите лампи смигат в радост дива.
Този град не знае във душата що е ад и
как мнозина тракат зъби, че са нещастливи.

художник- Jeremy Mann


Рецензии