Лидия Лесная Молитва

„МОЛИТВА”
Лидия Валентиновна Озиясовна Шперлинг/ Лесная (1889-1972 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЛИТВА

Обичайте ме, сякаш съм подвързия без глас
от бяла коприна или кожа сива,
нека скъпа съм аз
                като котка за вас,
по-скъпа да бъда не бива.

Животът ви нека от синя мозайка е храм,
но няма да бъда в олтара му жрица –
                не мога!
За вас по-добре ще се моля аз там,
ако бъда сив камък на входа.


Ударения
МОЛИТВА

Оби́чайте ме, ся́каш съм подвързи́я без гла́с
от бя́ла копри́на или ко́жа си́ва,
не́ка скъ́па съм а́з като ко́тка за ва́с,
по-скъ́па да бъ́да не би́ва.

Живо́тът ви не́ка от си́ня моза́йка е хра́м,
но ня́ма да бъ́да в олта́ра му жри́ца – не мо́га!
За ва́с по-добре́ ште се мо́ля аз та́м,
ако бъ́да сив ка́мък на вхо́да.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лидия Лесная
МОЛИТВА

Любите меня, как любите переплет
Из белого шелка или серой кожи,
Пусть я буду вам дорога,
                как ваш кот,
Я не хочу быть дороже.

Ваша жизнь – из синей мозаики храм,
Но я не хочу быть в нем жрицей, –
                куда мне?
Я лучше могу молиться вам,
Если буду у входа серым камнем.




---------------
Руската поетеса, драматург и актриса Лидия Лесная (Лидия Валентиновна Озиясовна Шперлинг/ Лесная) е родена на 20 декември 1889/1 януари 1890 г. в Киев. Първите й публикувани стихотворения са в сп. „В мире искусств” през 1907 г., през следващите години сътрудничи на местния печат и се представя на сцената на театрите в Киев, Херсон, Симбирск и Омск (1909-1916 г.). Изявява се като актриса и в петербургските театри (1911-1916 г.). Секретар е на сп. „Новый сатирикон” (1916-1917 г.), член е на литературния клуб „Фантастический кабачок” (1918 г.). Сътрудничи активно на радиото (1927-1936 г.). Представя се на сцената с естрадни куклени постановки (1936-1942 г.). Публикува стихове, разкази за деца и рецензии в списания и алманаси като „Огонек”, „Нива”, „Аргус”, „Мухомор”, „Смехач”, „Бегемот”, „Солнце России”, „Новый сатирикон”, „Красная газета” и др. Авторка е на стихосбирките „Аллеи причуд” (1915 г.) и „Жар-птица” (1922 г.), на пиесите „Алые розы” (1914 г.), „Это было так” (1914 г.), „Амазонка” (1915 г.) и др. Умира на 26 март 1972 г. в Ленинград.