Сергей Бобров О, я не насладился плодами дальних р

„О, Я НЕ НАСЛАДИЛСЯ ПЛОДАМИ ДАЛЬНИХ РЕК...”
Сергей Павлович Бобров (1889-1971 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ВКУСИХ ПЛОДОВЕТЕ НА ДАЛЕЧНИТЕ РЕКИ
                На С. Я. Рубанович

Не вкусих плодовете с далечен речен ек.
Там на брега стоя си. Аз самотен съм човек.

Вей, тенекиен вятър, в плен дъба отвей край мен!
Граби от габър есен, зелен покров от клен!

Така ограбват пътника, забравил път сега,
не вкусил плодовете на далечната река.

Вълни изкореняват върбите в разлив сив,
но аз съм равнодушен и боязлив.

Далечен вълнолом зове ме тъжно там:
– О, нека ни сече веслото с мокра длан!

Но вече не дочувам този сложен звън,
над него тържествува пълноводен сън.

Там буйно зреят портокали – ах, цъфтят лица!
Сърцата им – необуздана армия слънца.

А моят меч бе тънка струна – невидим.
Сълза в земя потъна – спомен забравим.

И аз не вкусих речен плод, далечен лек
сред буйното веселие. Самотен бях човек.


Ударения
НЕ ВКУСИХ ПЛОДОВЕТЕ НА ДАЛЕЧНИТЕ РЕКИ

Не вку́сих плодове́те с дале́чен ре́чен е́к.
Там на брега́ стоя́ си. А́з само́тен съм чове́к.

Вей, тенеки́ен вя́тър, в пле́н дъба́ отве́й край ме́н!
Граби́ от га́бър е́сен, зеле́н покро́в от кле́н!

Така́ огра́бват пъ́тника, забра́вил пъ́т сега́,
не вку́сил плодове́те на дале́чната река́.

Вълни́ изкореня́ват върби́те в ра́злив си́в,
но а́з съм равноду́шен и боязли́в.

Дале́чен вълноло́м зове́ ме тъ́жно та́м:
– О, не́ка ни сече́ весло́то с мо́кра дла́н!

Но ве́че не дочу́вам то́зи сло́жен звъ́н,
над не́го тържеству́ва пълново́ден съ́н.

Там бу́йно зре́ят портока́ли – а́х, цъфтя́т лица́!
Сърца́та им – необузда́на а́рмия слънца́.

А мо́ят ме́ч бе тъ́нка стру́на – невиди́м.
Сълза́ в земя́ потъ́на – спо́мен забрави́м.

И а́з не вку́сих ре́чен пло́д, дале́чен ле́к
сред бу́йното весе́лие. Само́тен бя́х чове́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Бобров
О, Я НЕ НАСЛАДИЛСЯ ПЛОДАМИ ДАЛЬНИХ РЕК...
                С. Я. Рубановичу

О – я не насладился плодами дальних рек.
Я на берег садился. Одинокий человек.

О – дунь, жестяной ветер, на дубов сырую грань!
Разграбить осень грабов, кленов жесткую дрань!

И так же грабить путника, забывца о плодах,
Которыми он не насладился на дальних реках.

Захаживали волны за корни черных ив.
Но я быль равнодушен и боязлив.

А грань далеких волн, отчаявшись, звала:
– Окипи нас мокрой ладонью весла!

И мне не нужен быль однажды мой хитрый звон,
Над ним торжествовал многоводный сон.

Там тучно зрели… – ах, должно быть, не рассказать!
Померанцы ли? – и сердца их: солнц бешеная рать.

Мой меч был тонок – невидимая струна.
И в землю ухолила дрожащая слеза. –

И я не насладился плодами тех рек,
Где было веселье. Одинокий человек.

               1914 г.




---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Сергей Бобров (Сергей Павлович Бобров) е роден на 27 октомври/9 ноември 1889 г. в Москва. Учи в училище за живопис, скулптура и архитектура, завършва Московския археологически институт. Първото му отпечатано стихотворение е в сп. „Весна” (1908 г.). Оглавява издателството на литературния кръг „Лирика” (1913-1914 г.) и футуристичното обединение „Центрифуга” (1914-1918 г.). Публикува стихове и илюстрации в сборници и алманаси като „Руконог”, „Второй сборник Центрифуги”, „Печать и революция”, „Красная нива”, „Наши дни” и др. Превежда френска поезия. През 30-те години на ХХ в. е репресиран. Автор е на стихосбирките „Вертоградари над лозами” (1913 г.), „Алмазные леса” (1917 г.) и „Лира Лир” (1917 г.), на епичната поема „Евгений Делакруа – живописец” (1971 г.), на автобиографичната повест „Мальчик” (1966 г.), на фантастични романи като „Восстание мизантропов” (1922 г.), „Спецификация Идитола” (1923 г.) и „Нашедший сокровище” (1931 г.),, на книги за деца, сред които „Волшебный двурог” (1949 г.), „Архимедово лето” (1959 г.), и др. Умира на 1 февруари 1971 г. в Москва.