Как тези пътища от кал тежат,
болката сама по тях пристъпва.
Лицето скрила си тя е в джобове,
че носи скръб тъжовна и разлъка.
И бързо отесня пътеката пред нас,
пътят излиня сред трънак и плевел.
Любовта, несвикнала да бъде просяк,
тъжно тръгна в неизвестната посока.
Разплакаха се дните, останали сами,
а нощите им извисиха глас как хала.
Сърцето е сиротно и с рана е… кърви,
то капки кръв вместо сълзи пролива.
Разлъка
© Copyright: Йорданка Радева, 2014
Свидетельство о публикации №114090700132
Свидетельство о публикации №114090700132
Рецензии