Николай Дялков - Твоят ден, перевод

Посърнал, избяга и днешният ден.
Закичен в ревера на мрака,
притихнал и някак до болка смален
го чух, как по залез проплака.
Не беше щастлив, че му даде очи
и с обич дари го със цвете,
та в тебе, когато животът горчи –
да вижда как в другите свети
една полужива, но все пак мечта
за нещо, неказвано с думи.
И този ден тръгна така от света –
по стари, изгубени друми.
А колко му трябва на краткия ден –
филийка, приятел, дечица,
семеен кът, топъл, пък неподреден –
дори да не струва жълтица.
И после денят със добри небеса
ще свети до късно във мрака.
По Коледа казват, валят чудеса.
А твоят ден тъй не изчака.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Твой день

Уже догорает сегодняшний день
И тьма украшает свой лацкан
Притихла и боль, ей наверное лень
Закат ближе к ночи заплакал.
Не скажешь что счастлив имея глаза
Любовию благоухая
Когда тебя ест судьба егоза
А рядом другой процветает.
Осталась полуживая мечта
Ничтожнейших парочка мыслей
И день этот тоже одна маята
И он удалится со свистом.
А сколько ему надо краткому дню
Немножко – приятель, филейки
Семейный уют и беседа к огню
Сегодня не стоят копейки.
И день будет добрым над ним небеса
И мрак чуть попозже зажжётся
В колядки горазды придти чудеса
Но день твой тебя не дождётся.


Рецензии