На сърцето в сърцето ми

НА СЪРЦЕТО В СЪРЦЕТО МИ

        Да ти разкажа ли в каква приказка влизам, всеки ден когато те няма.
       Сутрин очите ти ме будят, преди да съм погледнала деня. Кротки дълбоки, всепроникващи. Те са първата милувка на зазоряване преди слънцето.
       Устните! Устните не ми шептят. До мен са дъхави малини. Потапям се и ги копнея. Те са първият ми фреш преди утрото.            
       Ръцете! Ръцете ти са топлият полъх който ме докосва, преди денят да е облечен. Целуват ме.
      А гласът ти,  гласът ти ме опива и вече съм пияна, преди, преди денят да е закусил.
     После, с лицето ти пътувам. Меко усмихнато предвестие за топлота и нежност. Осанката ти е до мен и прави ме щастлива. Ала в забързания ден ме преследват сенките на  процедурите. Процедурите на фактите, горчиви и истински за  отнемане лиценза на моята душевност. Такава е  реалността. Такава е.  Но аз не се отчайвам, почти. Каквото и да се случи, не се предавам. Не позволявам на никой да отнеме сърцето в сърцето ми.
       С тръгването на деня ми, попадам в Самуиловата крепост. Но това е друга приказка. Друга. Много тъжна, много и дали да я разказвам?

2.09. 2014г.