Николай Позняков И в глухих горах молить я буду В

„И В ГЛУХИХ ГОРАХ МОЛИТЬ Я БУДУ...”
Николай Сергеевич Позняков (1893-1969 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ПЛАНИНИТЕ ГЛУХИ ЩЕ СЕ МОЛЯ

В планините глухи аз ще бъда,
пориви суетни надживял,
и ще моля ласкавия Буда,
дал ни състрадание и жал.


Ударения
В ПЛАНИНИТЕ ГЛУХИ ЩЕ СЕ МОЛЯ

В планини́те глу́хи а́з ште бъ́да,
по́риви суе́тни надживя́л,
и ште мо́ля ла́скавия Бу́да,
да́л ни състрада́ние и жа́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Позняков
И В ГЛУХИХ ГОРАХ МОЛИТЬ Я БУДУ...

И в глухих горах молить я буду,
Далеко от суетных утех,
Тихого и ласкового Будду,
С жалостью глядящего на всех.




---------------
Руският поет и преводач Николай Позняков (Николай Сергеевич Позняков) е роден на 11/23 февруари 1893 г. Най-ранните му съхранени стихотворения са от 1910 г. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1912-1917 г.). През 1913 г. публикува стихове в алманах „Круговая чаша”. След Октомврийската революция емигрира в Италия, Франция и Германия, където сътрудничи на съветското разузнаване. В края на 30-те години на ХХ в. се връща в Русия.  През 1948 г. е арестуван и до 1954 г. е затворен в трудови лагери. Превежда Софокъл, Проперций, Хораций, поети от Далмация и др. Автор е на стихосбирката „Стихи”, излязла през 1928 г. в Берлин. Умира през 1969 г. в Москва.