Совсем мой друг меня забросил,
не шлет письма, не шлет цветы,
и потому на сердце осень,
и дни дождливы и пусты.
В сплошной тоске часы проходят,
Давно не мил родимый дом,
Коль солнца нет на небосводе
Все мрачным кажется кругом.
Куда от мыслей горьких деться,
как тень мелькаю у дверей,
все жду цветы с тоскою в сердце
все жду от милого вестей.
Превела на български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
СЪВСЕМ МЕ НАПУСНА
Моят приятел съвсем ме напусна,
не идват писма, не идват цветя.
Дните ми са дъждовни и пусти
за това есен е в мойта душа.
В неспирна тъга часовете минават,
отдавна не мил ми е родният дом.
Щом няма слънце да ме огрява,
всичко е сякаш мрачно край мен.
От мислите мрачни къде да избягам,
като сянка се мяркам из нашият двор.
С тъга на сърцето цветя още чакам,
от милият, все още чакам хабер.
Анна Любимова 1 - Совсем забросил
© Copyright: Юлия Донева, 2014
Свидетельство о публикации №114082306332
Свидетельство о публикации №114082306332
Рецензии