МЪЖ
Целувката под дъжд!
Ароматна.
Сладка…
Спрял е изведнъж
кацнал миг за кратко
да се утоли
в изпръхналите устни
и да сподели
миговете вкусни.
С кого?
С кого?
С кого?
С душата ти прекрасна,
разкъсала брега
на приказки и басни,
че всичко е лъжа,
че всичко е измама…
А аз сега лежа
до рамото ти няма.
И ти до мен си принц.
И аз до теб принцеса.
В очите шари рис
и спускаме завеса.
А там каквото е,
от древността по-древно
за нас блюдото е,
вечеря неизменна.
Ухаеш ми на дъжд.
Пролетно желание,
където ти си мъж,
аз кротнало мълчание.
21.08.2014г.
МЪЖ
© Copyright: Величка Петрова, 2014
Свидетельство о публикации №114082205325
Свидетельство о публикации №114082205325
Рецензии