Арсений Голенищев-Кутузов Порой, среди толпы ликую

„ПОРОЙ, СРЕДИ ТОЛПЫ ЛИКУЮЩЕЙ И ПРАЗДНОЙ...”
Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов (1848-1913 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


И НЯВГА СРЕД ТЪЛПА ЛИКУВАЩА И ДИВА

И нявга сред тълпа ликуваща и дива,
със суета наконтена обиколен,
самотен и унил, аз чувам натрапчиво
напев различен, призив друг и стон край мен.

Звучи като съзнание за несполука
в душата, унизена с робски ням немощ,
звучи до есенните мрачни жалби тука
край сънните дървета на пустинна нощ.

Да бягам искам, надалече да избягам
от пирове суетни, людски смях и грак,
да страдам в пустошта, дълбоко там да страдам
под шум и песни на виелици и сняг.


Ударения
И НЯВГА СРЕД ТЪЛПА ЛИКУВАЩА И ДИВА

И ня́вга сред тълпа́ лику́вашта и ди́ва,
със суета́ нако́нтена обиколе́н,
само́тен и уни́л, аз чу́вам натрапчи́во
напе́в разли́чен, при́зив дру́г и сто́н край ме́н.

Звучи́ като́ съзна́ние за несполу́ка
в душа́та, унизе́на с ро́бски ня́м немо́шт,
звучи́ до е́сенните мра́чни жа́лби ту́ка
край съ́нните дърве́та на пусти́нна но́шт.

Да бя́гам и́скам, надале́че да избя́гам
от пи́рове суе́тни, лю́дски смя́х и гра́к,
да стра́дам в пустошта́, дълбо́ко та́м да стра́дам
под шу́м и пе́сни на вие́лици и сня́г.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Арсений Голенищев-Кутузов
ПОРОЙ, СРЕДИ ТОЛПЫ ЛИКУЮЩЕЙ И ПРАЗДНОЙ...

Порой, среди толпы ликующей и праздной,
Нарядной суетой объят со всех сторон,
Уныл и одинок, я слышу – безотвязный
Звучит не то напев, не то призыв иль стон.

Звучит, как темное сознание невзгоды
В душе униженной, покорной и немой;
Звучит, как жалоба осенней непогоды
Вкруг сонных деревень, в глуши, во тьме ночной.

И хочется тогда бежать – бежать далёко
От блеска и людей, от суетных пиров –
И там, в родной глуши, страдать, страдать глубоко,
Под шум и пение метелей и снегов.

               1877 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Арсений Голенишчев-Кутузов (граф Арсений Аркадьевич Голенищев-Кутузов) е роден на 26 май/7 юни 1848 г. в Царско село. Учи в юридическия факултет на Московския университет, завършва Петербургския университет (1871 г.). Работи като държавен чиновник, управител на банки и секретар на канцеларията на императрица Мария Фьодоровна. Член-кореспондент на Академията на науките (1891 г.), почетен академик (1900 г.), действителен член на Руската академия на науките (1905 г.). Първите му поетични публикации са от 1869 г. в сп. „Заря”, след което печата в „Дело”, „Вестник Европы”, „Русский Вестник”, „Санкт-Петербургские ведомости” и „Новое время”. Автор е на поемата „Ганиш” (1875 г.), на драматичната хроника „Смута (Василий Шуйский)” (1879 г.), на книгите с проза „Даль зовёт” (1907 г.) и „На летучих листках” (1912 г.), на стихосбирките „Затишье и буря” (1878 г.), „Стихотворения” (1884 г.), „Собрание стихотворений Голенищева-Кутузова” (в два тома, 1894 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1905 г.), „На закате” (1912 г.) и др. Умира на 28 януари/10 февруари 1913 г. в Петербург. В съветско и постсъветско време творчеството му не е преиздавано.