Николай Дялков - Грънчар, перевод

Тази нощ осъзнах покрай тебе –
всъщност аз съм роден за грънчар.
Не живея с душица на дребен,
ни на някой мъж властен и стар.

Все живеех с една перспектива –
да извая от тебе сълза.
Щом те пипнах – ранена и дива,
под ръцете ми ти запълзя.

И размекна се – гъвкава глина.
Аз творях и рисувах с ръце.
Ни частица от теб не подминах.
Моделирах – парче по парче…

Както исках, така моделирах –
страст във тяло на фина жена.
Бях грънчар. И дори не съзирах
как изваях сълза. Не една.

И запазих сълзите във мрака.
Във душевния скъсан хастар.
Днес дори Есента се разплака –
иска пак да съм твоят грънчар.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Я всю ночь занимался тобою
Прирождённый от века гончар
Не какой-нибудь с мелкой душою
Ловелас, аферист, «суперстар»

Я лелеял одну перспективу
Хоть одна но скатилась слеза
И лепил тебя дивную диву
Ты в ладони мои заползла

И поддастся мне мягкая глина
Как возьмусь, рукава закачу
И слеплю просушу у камина
Наряжу в золотую парчу.

Ты была даже лучше моделей
И прекрасна собой и стройна
Я лепил тебя дни и недели
И катилась слеза не одна.

Слёзы лил над тобою и ахал
В твоё тело напрятал я чар
И сентябрь тоже взял и заплакал
Вот такой я представьте гончар.