Крадем се
КРАДЕМ СЕ
Крадем се – и неволно, и нарочно.
Как иначе да бъде, щом и то –
и времето, ограбва ни задочно,
и няма кой нагона му да спре...
Крадем си от сърцата. И от хляба.
А после и сънят от нас страни.
Дали не трябва някой най-накрая
ръцете ни крадливи да строши ?
Всевиждащият, с десетте закона,
застанал е високо и мълчи.
А ние, пропълзелите край трона му,
си вярваме, че той е без очи.
Безочливи, безоки, заслепени
затъваме надолу, до мига,
след който се озъртаме смутени –
без въздух жив, без сили, без душа.
И взето, и невзето – но желано –
с товара си върху ни ще тежи.
Застанали на нищото във края,
едва ли има кой да ни прости.
© Copyright: Христина Борисова Бг, 2014
Свидетельство о публикации №114081303576
Свидетельство о публикации №114081303576
Рецензии