Дълбоко нощем

ДЪЛБОКО НОЩЕМ

Отворен е прозорецът на лятото.
С отворени очи заспиват къщите.
Над тях се издължава светла сянката
на пътя млечен, който пак е същият.
По него преминават нощни звуци
и всеки е със котешка походка,
но ето че разливат тишината
и лягат във лагуната й кротка.
Прозорецът е път безкрайно цветен
за сънища, които са череши
и толкова очи са нарисувани,
че сякаш се завръщам отдалече.
И както се заглеждам – виждам лятото
как с тихите си стъпки преминава
край къщи и прозорци, но не бърза.
Навярно точно тук му се остава.


Рецензии